Реймон Кьоно
Упражнения по стил

ТАРИКАТСКО
Беше къде обед, като гепих рейса. Гепих го и киризим — кво? — един образ, тъп като гъз, а се дърви на съседа си. „Не моеш ли — вика му — да си отваряш зъркелите? Нарочно — циври му — ме ръгаш, че и ми газиш патъците.“ И духна да седне. Пълен чвор.
Като гилах по площад Ром, го киризим да плямпа с друг образ, също такъв чвор. „Чат ли си? — бъзна го онзи. — Барни тва копче и ще си тупалка!“

ПО ИТАЛИАНСКИ
Уно дене, у темпо манджаре, ке скиво на платоформато у аутобусо? Уно дългучо, веро маркучо! Белла капелла с ширита дебела! Туози чешито се форте караре и парларе вулгаре на уно другаре: „Перке ме бутандо и ми тъпкандо кракандо, ма кранто!“ Назряло скандало и чешито бегало без чао и престо седнало, лукиано ни яло, ни мирисало.
Ке нуово скивандо у друго моменто? Познанто чешито и уно левенто. Левенто даваре акълито чешиту за уно копчино до гранде дупчино.

ТАНКА
(Японско петстишие)
Пристига рейсът.
Едно конте се качва.
Внезапен сблъсък.
Пред гарата по-късно
за копче става дума.

… И още, и още… 99 начина да се разкаже една банална случка. Словесна виртуозност и неудържим смях.
Нямаше да е толкова смешно, ако не беше сериозно.
Клод Симон