Марин Тачков
Светлей, Училище

Довиждане, Училище
----------------------------
С Училището мило се разделяме.
Усмихва ни се ведро пролетта…
Дойдохме — малки, плахи, неуверени.
Но вече сме с разперени крила…
        Учителко добра, не ни оставяйте!…
        Растяхме тук — с уроци и игри.
        Лудувахме, споделяхме си тайните.
        И станахме приятели, нали?…
Сега стоим, облечени тържествено.
С тъга и с благодарствени цветя…
Пред нас блещука лятото божествено.
И ние ще блестим като слънца.
        Навярно след раздялата е срещата —
        с простори свежи, с нови светове…
        И нека да живее в нас надеждата,
        че път към красотите ни зове!…
Да бъде топло, радостно в очите ни!
Да пазим светлодетските искри!…
Довиждане, Училище, Учители!
Довиждане, Приятели добри!…
                                        Марин Тачков

/Вариант на стихотворението, включено в читанката за I клас на издателство „Булвест 2000“/