Ф. Пол Уилсън
Боровата пустош

Джон Бетънкорт се свърза с мен, за да ме попита дали бих участвал в едно „Специално издание на Ф. Пол Уилсън“ на списанието „Странни истории“. Как да откажа? Цял брой от първото и най-известно в света хорър списание, където класици като Хауард Филипс Лъвкрафт, Робърт Хауард, Робърт Блох и Рей Бредбъри са били издавани за първи път — посветено на мен?
Поради факта, че „Странни истории“ бе вероятният издател, написах „Боровата пустош“ така, че да бъде в стил Лъвкрафт, но не и без някои лично мои похвати. Беше през август и тъкмо работех по него, когато получих писмо от Боб Уайнбърг, който ме помоли за разказ за антологията „Наследството на Лъвкрафт“, която той заедно с Марти Грийнбърг издаваха по случай стогодишнината от рождението на Х. Ф. Лъвкрафт. Веднага ми хрумна, че „Боробата пустош“ е направо идеален за целта.
Така че бях изправен пред дилема. Кое бе по-важно: да напомпам собственото си его с брой на „Странни истории“, посветен на мен, или да участвам в единичен тираж на антология, посветена на творчеството на един от най-именитите писатели на дарк фентъзи на всички времена?
Избрах второто.
Защо ли? Защото в моите очи Х. Ф. Л. е нещо специално.
Така че това е моят официален израз на почит към Х. ф. Лъвкрафт. Преднамерено избягвах да препрочитам неговите творби, докато пишех „Боровата пустош“. Исках да уловя духа на Лъвкрафт така, както го помнех от детството си.
Стилът си е мой, но космическият ужас е дело на Лъвкрафт.
Ф. Пол Уилсън