Емил Зола
Тайните на Марсилия

Роден през 1840 година в Париж, Зола твърде рано изгубва баща си и се сблъсква с трудностите в живота. Детството му преминава в Екс ан Прованс. След като завършва образованието си в Париж, младият Зола постъпва като обикновен работник в популярната книжарница „Ашет“, занимава се с рекламата, а през 1865 година става журналист. Налага се със статиите си в областта на литературната и художествената критика. Първите му творби — „Изповедта на Клод“, „Заветът на мъртвата“, „Тайните на Марсилия“ — следват традициите на остро сюжетните романи на Йожен Сю („Парижките потайности“). Почитател на братя Гонкур, на Тен и Клод Бернар, Зола се насочва към реализма и натурализма, което се проявява още в първите романи — „Терез Ракен“ и „Мадлен Фера“. Той разглежда романа като научно произведение, което трябва да изследва „темпераментите и дълбоките преобразувания в организма под въздействието на средата и обстоятелствата“. От 1868 година замисля обширен цикъл романи, обединени от общите герои и идеята да разкаже за Втората империя така, както Балзак е представил епохата на Реставрацията и Юлската монархия. В продължение на почти двадесет години той ще публикува двадесетте тома на "Ругон-Макарови, или Социална история на едно семейство по време на Втората империя ". Успехът идва със седмия роман — „Вертеп“, и се утвърждава с „Дамско щастие“ и „Жерминал“.
Умира през 1902 година.