Алехандро Паломас
Не се оправдавай, че си жив. Мама

Син гей, дъщеря лесбийка, брат женкар, развод… Животът е непредвидим и сложен, но майчината любов е фарът, чиято светлина ни превежда през бурите му. Действието на пожъналия огромен успех роман на Алехандро Паломас се развива в Барселона между най-хубавите и най-лошите събития, които могат да се случат на една майка. Една вдъхновяваща история за любовта, надеждата и силата на семейството
        
Много пъти са ми задавали въпроса защо написах тази книга, но досега не съм споделял истинската причина. Мисля, че моментът е настъпил. От няколко години винаги когато се връщам от път, мама ме кани да излезем да се почерпим. Уговаряме се, излизаме, аз й разказвам, тя ме слуша и поне два часа се смеем. Много се смеем.
Мама има особен, заразителен смях и правя всичко възможно да украсявам приключенията си с цялото чувство за хумор, на което съм способен, за да го чуя. И така, след едно хаотично пътуване до Лисабон, отново се разбрахме да се видим. Срещата ни донесе смях, много смях, и споделена съпричастност. В един момент ни видях отстрани — отворени един към друг, без прегради помежду ни. Помислих си, че имаме нещо неповторимо и специално, нещо, което за нищо на света не бих желал да загубя. И почти веднага усетих заседнала топка в гърлото си: „Как бих се връщал от път, без да излезем с нея да се почерпим? Как бих се почувствал, ако й се обадя, но не чуя гласа й от другата страна на линията? Какво бих правил, ако мама я няма?“.
Тази книга е моят авариен изход, отговорът на тези въпроси. Реших да я напиша, за да мога, когато мама вече я няма, да имам нещо материално, върху което да изплувам от корабокрушението; да имам частица от нея, която никога да не изчезне напълно.