Димитър Димов
Осъдени души

Испания след Гражданската война. В хотелската стая в Мадрид разговарят английската аристократка Фани Хорн и испанецът Луис Ередия. След поредната наркотична криза тя си спомня как преди месеци, по пътя за Толедо, заедно с приятелите си — французина д-р Жак Мюрие и американците Джордж Уинки и Клара отсядат в крайпътен хан. Там за първи път се среща с отец Ередия — монах от йезуитския орден, брат на Луис. Той отива в Пеня Ронда — огнище на епидемия от тиф. Фани решава да замине за там. С нея тръгва и Жак. Работата е изтощителна — всеки ден са изправени пред смъртта. Фани се влюбва в Ередия, но монахът упорито се бори с това чувство. Жак се заразява от тиф и умира. За да издържи, Фани започва да взима наркотици. Фалангистите настъпват. Ередия става причина за смъртта на един от братята — Доминго. Фани се среща с Ередия и иска обяснение. Отчаяна от фанатичната му вяра в Бога, стигнала до пълна безизходица, тя стреля в него.
„Осъдени души“ е колкото личен роман на една англичанка и един испански монах, толкова и роман на широки обществени отношения. Личният роман е вплетен в голямата борба на испанския народ срещу силите на реакцията — за свободата и за републиката.