Паулу Коелю
Единайсет минути

Някои книги ни карат да мечтаем. Други ни връщат към действителността.
Първите сърдечни пориви носят разочарование на бразилката Мария и тя започва да вярва, че истинска любов не съществува, че „любовта е източник най-вече на страдания…“. Случайно запознанство става причина тя да замине за Женева, където се надява да спечели слава и пари като танцьорка, но накрая става проститутка.
Неочакваната среща с млад художник поставя на изпитание разбиранията й за любовта. Сега Мария трябва да избира дали да продължи по пътя на оголените плътски удоволствия или да рискува да бъде наранена в търсене на свещения секс на влюбените.

След дългото ми общуване с хората, които идват тук, стигнах до извода, че използват секса като някакъв вид дрога: за да избягат от действителността, да забравят проблемите си, да се отпуснат. Но като всички останали наркотици и сексът е вредна и разрушителна практика.
Ако някой иска да се дрогира, независимо дали със секс или нещо друго, си е негов проблем; последствията от действията му ще бъдат добри или лоши в зависимост от това, което той самият е избрал за себе си. Но ако искаме да успеем в живота, трябва да разберем, че онова, което е „поносимо“, е съвсем различно от онова, което е „хубаво“.
Противно на мнението на моите клиенти сексът не може да бъде практикуван по всяко време. Във всеки от нас има скрит часовник и за да правят секс двама души, стрелките на часовниците им трябва да показват един и същи час по едно и също време. А това не се случва всеки ден.
Из дневника на Мария