Димитър Горсов
- Заглавие
- Димитър Горсов
- Подзаглавие
- Поетични преводи
- Второ подзаглавие
- Юбилеен сборник
- Други автори
- Антон Делвиг, Александър Пушкин, Фьодор Тютчев, Михаил Лермонтов, Алексей К. Толстой, Афанасий Фет, Инокентий Аненски, Александър Блок, Марина Цветаева, Сергей Есенин, Адам Мицкевич
- Тип
- сборник, поезия
- Език
- български
- Категория
- Поезия
- Жанр
- Поезия
- Теми
- Руска класика, Европейска литература
- Преводач
- Димитър Горсов
- Език, от който е преведено
- руски, полски
- Издател
- Читанка
- Година на издаване
- 2024
- Носител
- цифров
- Информация за автора
-
Димитър Горсов (28 ян. 1939 — 1 дек. 2023) е български поет и преводач, роден в село Долна Липница, област Великотърновска. Стихове започва да пише като гимназист. Оттогава датират и първите му публикации в сп. „Родна реч“, Радио София и др. По-късно е обнародвал свои стихове във вестниците: „Пулс“, " Литературен фронт", „Народна младеж“, в списанията: „Септември“, „Пламък“, „Тракия“, в алманасите: „Море“, „Струма“, „Простори“ и в други национални и регионални издания. Автор е на стихосбирките: „Като дъх и ласка“ (1971), „Всичко на света“ (1975), „Крехка вечност“ (1981), „Черните бардове“ (1994), „Мигове като градини“ (2000), „Кафез за феникси“ (2001), „Ранени притежания“ (2003), „Ронливи повеи“ (2004), „С лице в мравуняка“ (2006), „Праг“ (2007), „Тишини и сенки“ (2015), „Мелодия в залеза“ (2019). За първата си книга „Като дъх и ласка“ е получил „Награда за поезия и музика“–1972 г. в град Дългопол. Два пъти е удостояван със „Специална награда за поезия“ на конкурса „Пеньо Пенев–Севлиево“. Негови стихове са превеждани на полски, унгарски, чешки, турски, английски. Включвани са и в различни поетични антологии в страната и в чужбина. Дълги години е работил като редактор в литературно-художествен алманах „Зорница“–Габрово. През 2015 г. е отличен с Априловска награда за цялостно творчество от Община Габрово. Член е на Съюза на българските писатели и на Българския хайку съюз.
- Съдържание
-
Антон Делвиг (1798–1831)
• Тих живот
• Елегия
• Сонeт
Александър Пушкин (1799–1837)
• Русалка
• Затворник
• Аквилон
• Към фонтана в Бахчисарайския дворец
• Аз помня
• Ангел
• Анчар
Фьодор Тютчев (1803–1873)
• Фонтан
• Над хълмове, с лозя обвити…
• Седеше с плач на пода тя…
Михаил Лермонтов (1814–1841)
• Когато
• Мцири
• Облаци
• Сам вървя
• Пророкът
• Сън
• Тамара
• Морската царкиня
Алексей К. Толстой (1817–1875)
• Ти помниш ли, Мария
• Не вярвай ти, любима
• Чучулиговата песен
• Остра брадва нарани брезата
Афанасий Фет (1820–1892)
• Вън нощната буря вилнееше
• Сам чакам
• Стига спа
• Топола
Инокентий Аненски (1855–1909)
• Листа
• По водата
• Какво е щастие
Александър Блок (1880–1921)
• Из „Кръстопътища“ (1902–1904)
Шумяха гневно тъмни ниви…
• Из „Разни стихотворения“ (1904–1908)
Так окрыленно, так напевно…
• Из „Възмездие“ (1908–1913)
Крачките на Командора
• Из „Италиански стихове“
Равена
• Непознатата
• Солвейг! О, Солвейг!…
• Из „Кармен“
Като химн, отзвучал…
• Из „Родина“
Есенен ден
На Куликовското поле
1. Реката се разстла…
2. В полунощ тук спряхме безо
3. Щом Мамай взе с ордите
4. И пак вековечната мъка…
5. Пак над полето Куликовско…
Стихна вятърът…
Марина Цветаева (1892–1941)
• Из „Дон-Жуан“
И е имал шпага Дон Жуан…
• Напуснах Албион, с бряг под мъгли
• Един бил от камък…
Сергей Есенин (1895–1925)
• Зрее в пурпур рябината
• Гаснат в пурпур крилете на залеза
• Не напразно вихри вяха
Адам Мицкевич (1798–1855)
• Кримски сонети - Бележки
-
Преводите в този сборник са предоставени от сайта Двуезична библиотека, където са публикувани с разрешение на преводача.
- Въведено от
- Karel
- Създадено на
- Обновено на
- Източници
- Двуезична библиотека
- Промени