Хосе Мурильо, Ана Мария Рамб
Ренанко и последните елени

Хосе Мурильо е роден през 1922 г. в аржентинската провинция Хухуи. Учил в родното си място, където в 1940 г. е назначен за учител. През 1941 г. публикува своя първи роман „Човешка справедливост“ , а в 1950 г. излиза книгата му „Разкази-поеми за една жена“. През 1952 г. е принуден по политически причини да се пресели в Санта Барбара, където работи като управител на чифлик. Едногодишното му пребиваване в самото сърце на планината ще вдъхнови по-късно романите „Имението на страха“ (1958 г.) и „Ивица земя“ (1966 г.). Същата година издателство „Картаго“ публикува известния му сборник разкази „Моята приятелка кукумявката“, претърпял досега пет издания. Между най-известните му книги за деца са още „Петте лапи“, „Тигърът от Санта Барбара“ и „Ренанко и последните елени“, написана в сътрудничество с писателката Ана Мария Рамб и получила през 1975 г. наградата на Каса де лас Америкас за детско-юношеска литература.
От 1953 г. Хосе Мурильо живее в Буенос Айрес, но продължава да описва хората, животните и пейзажа на своя роден край. Отдалечен от него на хиляди километри, той се връща по скъпите за него места, воден от незаглъхнали спомени и от вечната и непобедима носталгия.