Кирил Гончев
Пера от Пегас

Какво искам да кажа на читателя с тези няколко реда?
Това, че не жаждата да кепазя поезията ме е накарала да се захвана с позабравената от нашата литература усмивка — пародията. Много от пародираните в настоящата книжка поети са мои приятели, други са ме учили на поезия — носил съм стиховете им дълго у себе си. И ето чудото — някой е взел стихотворението, „турил го е“, както казва народът, „на песен“ и изведнъж, то зазвучава поновому, а ако в сметката сложим и певеца — по смешному. Къде на шега, къде на истина, опитах и аз посвоему да „преаранжирам“ няколко стихотворения, които ми бяха направили впечатление. Понякога смяната на една само дума изпраща стихотворението в съвършено друга, неподозирана от първоавтора посока. В едни случаи това звучи смешно, в други — тъжно, страшно дори. И ако тези мои настроения достигнат до читателя, значи не напразно съм се усмихвал, тъгувал и гневил над белия лист.
И още нещо искам да знае читателят — не всички, вече нови стихотворения, каквито са всъщност пародиите, трябва да се свързват с личността на първоавтора и неговия живот.