Владимир Зарев
Хрътката • Хрътката срещу Хрътката

„Хрътката“ и „Хрътката срещу Хрътката“ са криминални романи, които по един любопитен и убедителен начин съдържат в себе си спецификата на жанра — бърза, неочаквана и изпълнена с обрати фабула и сюжет, който е изграден върху сложна криминална загадка, умни и интелигентни престъпници, общ герой — следователя Евтимов.
„Хрътката е особена порода, която се отличава с удивителната упоритост да преследва дивеча. Нейната емоционална възбуда по време на лова е толкова силна, че, примесена с постоянството й, достига до пълна безпощадност, което означава до съвършено безпристрастие. Хрътката не мрази животното, което гони, тя просто се подчинява на вътрешното си убеждение, че в залавянето е смисълът на подарения й живот. Тя е съдбовно закрепостена от природата да преследва и да хваща. Както сега е модерно да се казва… — това е нейната карма“ — така авторът характеризира своя герой. Той е пред пенсия,, един от малкото следователи в милицията, който притежава прозорлив ум, любопитство и професионализъм, но най-важното — съхранен личен морал и безпределна честност. Точно по тази причина Хрътката е недооценен. Вмислен в себе си странник, „бяла врана“ в неморалното и прогнило общество, той се усеща изхвърлен, направо декласиран, защото носи и проявява в същността си вината на разложилото се социалистическо общество. И в своята работа, и в личния си живот Хрътката е полезен, но остава неразбран, нещастен и драматично, болезнено отхвърлен.

Романът „Хрътката“ излиза през 1978 година в пловдивското издателство „Христо Г. Данов“, но е замислен и написан от Владимир Зарев няколко години по-рано. В него през личната и професионалната история на един следовател се оглежда времето на „застоя“ от началото на 80-те години на миналия век.
В „Хрътката срещу Хрътката“ („Български писател“, 1990) същият главен герой е поставен пред ново — и последно в неговата кариера — предизвикателство. Предизвикателство за него е и съдбовната 1990 година — бавно разбунващото се време на Горбачовите „гласност“ и „перестройка“, когато шумно и патетично се прави опит да бъде реформиран социализмът.
Криминалните случаи в двата романа се превръщат в психологическо разследване на далеч по-сложни въпроси: за свободата и несвободата, за закона и морала, за оцеляването на индивидуалността в системата, за навика и съпротивата срещу него, за смисленото и безсмисленото в човешкото битие…