Недялко Йорданов
67 сутрини

Не ми се беше случвало, но се случи…
Отначало ме беше обзела паниката от отлитащото време….
И от там — неистовото желание да успея да изкажа всичко,
което до сега съм пропуснал да споделя…
Случи се в ранна есенна сутрин, когато едва се развиделяваше….
Продължи в тъмните зимни часове от 4 до 7…
Не беше навик, а необходимост…
Пишех тези стихотворения някак на един дъх…
И бързах да ги споделя във фейсбук…
И чаках с нетърпение отзивите на моите приятели по
страница….
И извън нея…
Оказа се, че те всяка сутрин ги чакат и настояват да не
спирам…
Не спрях…
А се опитвах да спра.
И така… 67 сутрини!
Сега вече наистина съм изрекъл достатъчно и е време да
събера всичките стихотворения на едно място…
Ето ги!
В тази книжка…