Уилям Фокнър
Слез на земята, Мойсей • За едно женско сърцe • Реквием за една светица • Стръвницата и други разкази и новели

Уилям Фокнър (1897–1962) е един от великаните на американската литература. Потомък е на стара южняшка фамилия, родила много бизнес, военни и политически величия. Почти целия си живот прекарва в долината на Мисисипи, в „дълбокия“ Юг. Като младеж често е „черната овца“ — не успява дори да завърши средно образование. В търсене на начин да изрази личността си първо започва да рисува. Благодарение на връзките си баща му успява да го запише да следва. Тогава Фокнър се увлича по четенето. Първоначално е въодушевен от френските символисти и от английската пасторална лирика, по-късно от американските класици. Въпреки това прекъсва следването си и се завръща в любимия си Юг. Тук накрая успява да формира свой книжовен свят, чийто център е измисленото място Йокнапатофа, а около него — на търговците, фермерите, секачите, чернокожи и бели, градският свят. Вниманието на критиците привличат първите му романи "Войнишка заплата " и „Комари“. По време на краткия си престой в Париж през 1925 г. безуспешно опитва да открие истински теми за писане. Успява да го направи при завръщането си при своята Мисисипи, където през 1929 г. на бял свят се появява " Сарторис", а скоро след това, още същата година и великият роман "Врява и безумство "- творба, която носи на Фокнър първо европейска, а след това и световна слава. Следват други велики романи: "Светилището "(1931), " Светлина през август " (1932), "Авесалом, Авесалом " (1936). Опусът му завършва с трилогията „Селцето“ (1940), "Градът " (1957) и „Дворецът“ (1959). През 1949 г. е удостоен с Нобелова награда за литература за „големия му и уникален в художествено отношение принос към американския роман“.