Оскар Уайлд
Избрани творби в три тома • трети

Оскар Уайлд (Оскар Фингъл О’Флеърти Уилс Уайлд, Oscar Fingall O’Flahertie Wills Wilde) е ирландски и британски писател и драматург (16.10. 1854 г., Дъблин, Ирландия –30.11. 1900 г., Париж). Един от най-известните драматурзи от късновикторианския период, ярка знаменитост на своето време. Известен със своите афоризми, крилати фрази и парадокси. Ирландец по националност. Роден като второ дете в семейството на известния лекар — офталмолог и филантроп сър Уилям Уайлд, и Джейн Франческа Елджи — поетична натура и ирландска националистка, която съчинявала патриотични стихове под псевдонима Есперанц и събирала аристокрацията на Дъблин в литературния си салон. Получава добро домашно възпитание, научава френски и английски. Завършва с отличие колежа „Света Троица“ в Дъблин (1871–1874) и постъпва през 1874 г. в „Модлин Коледж“ — Оксфорд, за да учи класическа литература и философия. Там слуша лекции на Джон Ръскин и Уолтър Пейтър, посещава Италия и Гърция. Пише стихотворение за жертвите от Априлското въстание (1876) — „Сонет за кланетата на християните в България“. След завършването на университета (1878) се заселва в Лондон. Писателската си дейност започва с критика и есеистика. След първия си сборник „Стихотворения“ (1881), преиздавани пет пъти в продължение на година с негови средства, се занимава предимно с проза. Чете лекции в САЩ (1882) и Англия (1882–1891), пътува във Франция, работи като редактор в сп. „Женски свят“ (1887–1989). Прави първите си драматически опити, издава сборника с разкази „Престъплението на лорд Артър Севил“ (1887), литературно-критическите есета „Идеи“ (1891): цикъл диалози и статии, излагащи естетическите му възгледи — „Упадък на изкуството на лъжата“ (1889), „Критикът като художник“ (1890) и др. Жени се за Констанс Лойд (1884) и има двама сина — Сирил и Вивиън. Създава романа „Портретът на Дориан Грей“ (1890), комедиите „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“ (1892), „Жена без значение“ (1893), „Идеалният мъж“ (1895), „Колко е важно да бъдеш сериозен“ (1895), трагедиите „Саломе“ (1891), „Херцогинята на Падуа“ (1891), „Вера или нихилистите“ (1893), два сборника с приказки — „Щастливият принц и други истории“ (1888) и „Гранатовият дом“ (1892). След връзка между него и лорд Алфред Дъглас, писателят е осъден (1895) на две години изправителен труд. Докато е в затвора, умира майка му, жена му емигрира и променя фамилиите на нея и децата. Освободен (1987), живее в Париж в бедност под чуждо име — Себастиян Мелмот. След освобождаването си от затвора публикува няколко статии с предложения по подобряване живота на затворниците. В 1898 г. Палатата на общините приема „Акт за затворите“, в който са отразени много от предложенията на Уайлд. Изповедта му „De Profundis“ (написана в затвора, 1897) и поемата „Балада за Редингската тъмница“ (написана във Франция 1898) са последните му произведения. Умира в мизерия на 46 г. от остър менингит, предизвикан от ушна инфекция. Погребан в гробището Банийо, после препогребан в гробището Пер Лашез.