Г. С. Раковски
Избрани съчинения

Роден е през 1821 г. в Котел в будно търговско-занаятчийско семейство. Учи в местното килийно училище, продължава в Карлово при Райно Попович.
Свързва се с дейците на черковната борба Неофит Бозвели и Иларион Макариополски.
Работи в Цариград като адвокат и търговец. Участва в черковната борба. От същото време датират и първите му литературни опити.
Организира чета от 12 души, която през 1854 г. прехвърля Източна Стара планина, за да повдигне духа на българското население да се присъедини към руските войски. Поради оттеглянето на руските войски, разпуска четата и 4 месеца се укрива у дома си в Котел, където замисля поемата „Горски пътник“ и скицира спомените „Неповинен българин“.
В 1860 г. отива в Белград. Издава част от научните си трудове, довършва печатането на „Горски пътник“. Започва издаването на в. „Дунавски лебед“. От 16 брой нататък го издава и на френски език с цел да запознае европейската общественост със съдбата и борбите на българите. Създава Първата българска легия през 1862 г. На 3 юни 1862 г. избухва очакваното сблъскване между сърби и турци като легията веднага се намесва. Войната е избегната и Раковски е принуден да разпусне легията. Той подхваща нова идея за създаване на съюз на балканските християнски народи срещу Турция. Раковски изработва „Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лято“. Продължава книжовните си занимания. Проектира първа книжка на сп. „Българска старина“ и пише подробна автобиография. Умира от туберкулоза в околностите на Букурещ през 1867 г.
Раковски е първият идеолог и организатор на национално-освободителното движение в България и е нeгов ръководител през първите десет години. Още като ученик в Цариград разбира значението на българското исторически минало за укрепване на националното съзнание. Културно-историческите му възгледи се изявяват в неговата публицистика.