Ърнест Хемингуей
Снеговете на Килиманджаро

Ърнест Хемингуей е сред писателите, оказали най-силно влияние върху американската литература през ХХ век. Активното му участие в много от най-важните събития на епохата и изпълнения с приключения живот придават изключителна жизненост на прозата му. През 1953 г. получава „Пулицър“ за повестта „Старецът и морето“, а следващата година става лауреат на Нобелова награда за литература.
Хемингуей е роден на 21 юли 1899 г. Илинойс, САЩ. На 19 г. е тежко ранен, докато служи като санитар в автоколона на Червения кръст в Италия по време на Първата световна война. След войната става кореспондент на „Торонто Дейли Стар“ в Париж, където се присъединява към творците, станали известни като „изгубеното поколение“. Като писател печели първия си успех със сборника разкази „В наше време“.
През 20-30-те години на ХХ век Хемингуей отива на сафари в Африка, увлича се по бикоборството в Испания, занимава се с риболов във Флорида. По време на Гражданската война в Испания е в ролята на „антивоенен военен репортер“ по собствения му израз. Романът „За кого бие камбаната“ е една от най-известните му творби. Хемингуей отразява от фронта Втората световна война и придружава американските части, когато влизат във Франция и освобождават Париж от нацистите.
Книгите на Хемингуей са прочути с мъжествените си герои и ярко повествование. Самият Хемингуей обича живота, изпълнен с приключения и опасности и е прочут с четирите си брака и любовта към алкохола.
Неговият талант да пише кратко, силно и завладяващо остава ненадминат и неповторим. Стилът на Хемингуей е достъпен, обективен, в лека и иронична форма и с не особено емоционални диалози.
Умира на 2 юли 1961 г., Кечъм, Айдахо, САЩ.