Софокълъ
Едипъ царъ

Софокъл (на гръцки: Σοφοκλης) е древногръцки драматург и поет.
Роден е през 496 г. пр.н.е. в гр. Колон, северно от Атина в семейството на занаятчия, производител на оръжие. Той е един от тримата велики древногръцки трагици, заедно с Есхил и Еврипид. Изпълнява пеан в чест на победата срещу персите при остров Саламин, в която участва Есхил. За пръв път през 468 г. пр.н.е. излиза на театрално състезание и побеждава Есхил.
Според Суда е написал 123 трагедии и сатирични драми, но до наши дни са достигнали запазени само 7 — „Електра“, „Едип цар“, „Антигона“, „Аякс“, „Трахинянки“, „Филоктет“, „Едип в Колон“ и голям откъс от сатировската драма „Копоите“. В обикновения живот е ковчежник, стратег и член на законодателната комисия на Атинския полис, както и жрец на изцеляващото божество (нов Атински култ). Той е близък приятел на Херодот и на Перикъл, който по онова време насърчава развитието на драмата. Защитник е на полисната традиция.
Според Аристотел Софокъл е автор на образцови трагедии. Печели 24 пъти лавров венец. Той е майстор на характери и неговият принос в жанра на трагедията и изобщо драматургията е огромен. Той въвежда трети актьор в трагедията, увеличава броя на хористите от 12 на 15, засилва музикалния момент, въвежда ефекта на „погрешното мнение“ на зрителя, срещу което се разгръща действието, утвърждава декора.
Софокъл има подчертан вкус към темата на страданието. Смята, че трагедията най-добре предава историята и дава пример за подражание. Той има весел и общителен характер. Умира на 90 години. Неговият син Йофон също става трагик.
Астероидът 2921 Софокъл е кръстен на него, както и кратер на Меркурий