Антон Страшимиров
Събрани съчинения • том IV

Роден във Варна на 15.06.1937 г. След 1889 г. учителства в различни краища на страната, главно в бургаските села. Активно сътрудничи на социалистическия печат — сп. „Ден“, „Дело“, в. „Социалист“. Първата му книга с разкази „Смях и сълзи“ е в духа на критическия реализъм. В Швейцария Антон Страшимиров изживява идеен прелом. Завръща се в България с индивидуалистични настроения и с интерес към абстрактните психологически проблеми. Антон Страшимиров пише смели статии срещу личния режим на Фердинанд във в. „Ден“, участва в борбите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, срещу реакционната политика на двореца. Пише социално-битовите повести „Змеят“ и „Габровка“, романа „Есенни дни“ и пиесите „Вампир“ и „Свекърва“.
През 1907 г. по повод откриването на Народния театър спечелва конкурс за най-добра българска пиеса с пиесите „Свекърва“ и „Отвъд“. Преживяванията си от Балканската война отразява в романа „Вихър“- 1922 г.
През 1926 г. основава литературен седмичник „Ведрина“. Романът му „Хоро“ е своебразно и експресивно по форма произведение. Опит да пресъздаде епопеята на революционното движение в Македония е незавършеният му роман „Роби“.
Умира на 7 декември 1937 г.