Николай Хайтов
Хвъркатото корито

В младите си години води тежък живот, като сам се издържа за обучението си. Завършва Лесотехническия факултет (понастоящем университет) и работи в Родопите като инженер-лесовъд. По-късно е осъден на 8 години затвор, от които излежава две, а щом е пуснат на свобода, започва да пише. Първият му очерк е публикуван през 1954 г. в списание „Септември“. Следва предложение за сътрудничество в списанието, където печата свой разказ („Случай без прецедент“) и нов очерк. Пише очерци за в. „Работническо дело“, „Кооперативно село“ и др. Очерците, които печата, издава в първата си книга „Съперници“ през 1957 г. От 1959 г. е приет за член на Съюза на българските писатели, работи като редактор във в. „Народна култура“ и сп. „Наша родина“. От 1975 до 1977 г. е председател на Столичния съвет на културата, член е на Управителния съвет на СБП от 1966 и секретар на СБП — 1966–1968. През 1966 става главен редактор на списание „Родопи“.
През 1967 г. излизат знаменитите му „Диви разкази“. Те имат над 10 издания в България, като са преведени на 28 чужди езици, включително китайски. През 1989 г. излизат „Избрани произведения“ в три тома