Данте Алигиери
Адъ

Данте Алигиери (Dante Alighieri, Дуранте дели Алигиери, около 1265, Флоренция — 13 или 14. 09.1321, Равена) е италиански поет, прозаик, философ, обществен деятел. Роден в семейство на бели гвелфи. Рано изгубва майка си. Първият му наставник е поетът и ученият Брунето Латини. Влюбва се през 1274 г. в Беатриче Портинари, починала през 1290 г. на 24 г. Един от водачите на т. нар. „Сладък нов стил“ на тосканските поети. Учи в доминиканското училище в Санта Мария Новела. Служи като войник — участва в сражение срещу град Арецо (1289) и Карл Мартел (1294). Жени се за Джема Донати (1298), от която има двама сина и дъщеря. Става лекар и аптекар. Изгнаник от Флоренция (1302), живее на различни места в Италия, посещава вероятно Париж (1308–1309). През 1316 –1317 г. се заселва в Равена, където умира и е погребан. В световната литература остава със своята „Комедия“, по-късно чрез Бокачо получила името „Божествена комедия“ („La Divina Commedia“, 1306–1321), състояща се от „Ад“, „Чистилище“ и „Рай“. Автор и на повестта „Нов живот“ („La Vita Nuova“, 1292), „Монархия“ („Monarchia“, 1310–1313, трактат), „Пир“ („Convivio“, 1304–1307, незавършен), „За народното красноречие“ („De vulgari eloquentia libri duo“, 1304–1306, незавършен), „Еклоги“, „Послания“ и др.