Мария Кондакова
Забранена тетрадка

Мария Кондакова е родена в гр. Сливен в семейството на свещеник Иван Кондаков /по-късно — духовник в Катедралата на Бургас и в „Св.Александър Невски“ — София/.
Въведена в литературата от баща си — човек с богата култура, тя пише първите си стихове на 15-годишна възраст и ги публикува бургаския вестник „Черноморски фронт“, където печатат и други поети — Христо Фотев, Недялко Йорданов, Илия Буржев, Петя Дубарова. Името и се свързва с Бургаската поетична школа. Мария Кондакова е печатала стихове в почти всички литературни издания, въпреки цензурата и контрола, свързани с произхода и. Приемат творбите и във в. „Литературен фронт /“Литературен форум"/, в. „Пулс“, сп. „Пламък“, „Народна младеж“, алманах „Море“, „Жената днес“, „Зорница“, „Читалище“, Библиотека „Смяна“ и др.
Тя е носителка на наградата „Златна лира“ на „Сливенски огньове“ — 1978г.
През 1983 г., задъхваща се от политическия натиск на режима, тя забягва с двете си деца през Югославия в Австрия. Следва година на притеснения и скитания, която я отвежда до САЩ и най-накрая до Западен Берлин, където работи като доцент по актьорско майсторство в Театралната академия.
Продължава да публикужа и на Запад — в ВВС — Лондон, Дойче веле, Свободна Европа, сп."Лавенир"/„Бъдеще“/ — Париж.
Мария Кондакова е завършила три висши образования — немска филилогия, театрознание и режисура. Това и дава възможност да се наложи като преподавател в театралното поприще на Берлин. Заради бягството и на Запад и неспокойният ритъм на съдбата и, публикуването на първата и самостоятелна книга се забавя с 10 години — „Забранена тетрадка“ излиза от печат едва след промяната, през 1993 г. Следват стихосбирките „Дванадесет апостола на любовта“ и „Трапеза за своите“, сборника с разкази „Балкански грешници“ и романа „Господарите на залива“ — един от първите български романи, обрисувал страшното и престъпно лице на комунизма.