Емил Коралов
Дъщерята на партизанина

Емил Коралов (псевдоним на Емил Дончев Станчев), български писател, е роден на 2 ноември 1906 г. в село Славотин, Михайловградско в семейството на учителите социалисти Донка и Дончо Станчеви, участници в Септемврийското въстание. Завършва гимназия във Враца и немска филология в СУ. Сътрудничи на сп. „Нов път“, в. „Ехо“, „Наши дни“, „Вестник на жената“, „Литературни новини“, сп. „Българска мисъл“, „Златорог“, „Изкуство и критика“, сп. „Детска радост“, „Светулка“ и др. Заедно с Г. Цанев и Св. Минков издава литературния вестник „ЛИК“ (1934 — 1936). Редактира детския вестник „Весела дружина“. Редактор в издателство „Народна младеж“ (1947 — 1966). В литературата дебютира със стихотворния сборник „Белият конник“ (1926) (в съавторство с Тодор Харманджиев). Първата му самостоятелна книга е сборникът разкази „Луната и прокурорът“ (1927). Следват романите „Великата жажда“ (1930), „Човекът с две лица“ (1934), повестта „Непобедимите“ (1933). Активно работи в областта на детско — юношеската литература. Занимава го героичното, изключителното. Става един от първите творци на фантастични четива за деца и юноши. Написва над 30 романа и повести за деца и юноши, както и много приказки. Произведенията в зрелите му години обхващат съвременността и близкото историческо минало — „Септемврийци“ (1945), (преведен на немски, чешки, полски, словашки език), „Училище за смелите“ (1951), „Двубоят“ (1953, 1957, 1966), „Нова летопис“ (1958, 1961, 1972), „Край Марица“ (1952, 1953, 1968), „Чинарите зашумяха“ (1965, 1968). През 1976 са публикувани 2 тома избрани произведения. Отзиви за творчеството на писателя оставят Георги Константинов, Петър Динеков, Емил Шекерджийски, Георги Цанев, Малчо Николов, Чавдар Добрев, Стефан Коларов и мн. др. Умира на 29 юли 1986 г. в София.