Добри Чинтулов
Стихотворения

Добри Петров Чинтулов, български поет и заслужил възрожденски деятел, е роден през септември 1822 г. в Сливен в семейство на бедни занаятчии. Учи във взаимното училище в родния си град, става черковен певец, преживява ужасите на чумната епидемия през 1835 г., когато вероятно напуска училището. Продължава образованието си в първото „систематично гръцко училище“ на Георги Цукала в града (1836–1839). Учи 6 месеца в Търново (1838). През 1839 г. известно време прекарва в Букурещ и Браила и учи в гръцкото училище на братя Михо и Симеон Христидис (Букурещ), после завършва със стипендия духовното училище в Одеса, Русия (1840 — 1843) и Одеската Херсонска семинария (1843 — 14.07.1849), която завършва с много добър успех. В Русия общува с многобройната и будна българска емиграция там. От юни 1850 г. до смъртта си живее в България. Учителства в Сливен (1850 — 1858), в Ямбол (1858 — 1861), в Сливен (1861 — 1874). Представител на родния си град, Ямбол, Айтос и Карнобат в Цариград в народния събор, свикан в Ортакьой (Цариград) при изработването на екзархийски устав (1871). Основава читалище в Сливен. Автор на патриотично-революционни стихове, автор на доказано двайсетина стихотворения, като сам пише мелодиите към тях си и ги разпространява тайно. Въздействието на песните му е огромно и сега. Някои от стиховете му, като „Стани, стани, юнак балкански“ и „Вятър ечи, Балкан стене…“ поставят началото на българската революционна поезия. Напуска учителската професия през 1875 г. поради напредващо ослепяване, причинено от ранно заболяване от диабет. Посреща на руски език с реч руските войски при влизането им в Сливен. Член на временния градски съвет след Освобождението. Последните си години прекарва в бедност и немощ. Умира в бедност, почти сляп, в Сливен на 27.03. 1886 г.