Тревога
- Заглавие
- Тревога
- Издателска поредица
- Библиотека за ученика
- Други автори
- Иван Попиванов (предговор)
- Тип
- пиеса
- Националност
- българска (не е указано)
- Език
- български
- Поредност на изданието
- второ (не е указано)
- Категория
- Българска драматургия
- Жанр
- Драма
- Теми
- Нова българска литература (кр. на XIX-XXI в.)
- Редактор
- Тихомир Тихов
- Художник
- Петър Чуклев
- Художествен редактор
- Магда Абазова
- Технически редактор
- Любен Петров
- Коректор
- Елена Баланска
- Издател
- Български писател
- Град на издателя
- София
- Година на издаване
- 1965
- Печат
- ДПК „Димитър Благоев“ — София
- Носител
- хартия
- Литературна група
- VI/27
- Дадена за набор/печат
- 26.IV.1965 г.
- Излязла от печат
- 30.VI.1965 г.
- Печатни коли
- 4,25
- Издателски коли
- 3,22
- Формат
- 84/108/32
- Поръчка
- 104/1965 г.
- Брой страници
- 68
- Тираж
- 30 100
- Подвързия
- мека
- Цена
- 0,18 лв.
- УДК
- 886.7-2 886.7-93-2
- Информация за автора
-
Василев, Орлин (псевд. на Христо Петков Василев) (с. Враняк, Монтанска обл., 20.11.1904 — София, 2.04.1977). Завършва основно образование в Бяла Слатина и гимназия във Враца (1923). Като ученик работи в печатница, дърводелска работилница, мелница. От 1919 членува в РМС. Участва в Септемврийското въстание (1923) и е арестуван. Учител е в Козлодуй (1923–1925). Членува в Комунистическата партия (1924) и за антифашистка дейност е уволнен. От 1926 живее в столицата и сменя различни професии. Член е на редакторския кабинет на нелегалния в. „Патриот“, редактор на в. „Свят“ (1933–1934). Сътрудничи на левия печат. Директор на радиоразпръскването (1944–1945); завежда отдел „Белетристика“ във в. „Литературен фронт“ (1949–1955); директор на Народна библиотека (1963–1964). През 1927 във в. „Ведрина“ се появява първата му публикация — статия против уволнението на чиновнички. През 1928 излиза от печат сборникът „Дни и нощи“. В него са включени и първите му разкази — „Служба“ и „В София“. Романът „Бялата пътека“ (1929) проследява събитията, свързани със Септемврийското въстание, но като цяло творбата не носи трагедийността на погрома, а е решена в стила на романтиката. Повестта „Огненият обръч 1923“ е с документална основа. В алегоричната повест „Дивата гора“ се отразяват възгледите на Василев за необходимостта от преобразования в обществото. Историческият роман „Хайдутин майка не храни“ проследява съдбата на народа във време на робство и на човека, решил да жертва живота си за другите. След Втората световна война най-значима е драмата му „Тревога“, отразяваща антифашистката борба. Пиесата „Любов“ разглежда взаимоотношенията в съвременното общество и поставя морални проблеми. Драмата „Щастие“ е замислена като сценична творба, проследяваща съдбата на едно цяло поколение, преминало през сложни перипетии на фона на големите социално-исторически стълкновения. През 1959 в Бургаския театър се поставя драмата „Заровеното слънце“, оценена негативно от догматичната критика, защото разглежда слабостите в социалистическата действителност. Василев е автор на есета, статии, сценарии за филми, разкази и приказки. Носител е на множество държавни отличия.
Други псевд.: Един огняр, Ив. Калев, Плама Петрова, О-ко, О. В. - Бележки
-
Стр. 3 и 4 са празни.
- Въведено от
- billybiliana
- Създадено на
- Обновено на
- Източници
-
cobiss.net (поредност на изданието)
dictionarylit-bg.eu (информация за автора) - Връзки в Мрежата
- Библиографии
- Чужди рафтове
-
- Притежавани / billybiliana