И. С. Тургенев
В навечерието

Да се върнеш към Тургенев, е все едно и също да се върнеш към младостта, да се върнеш към вечната, бушуваща младост. Едва ли световната литература познава по-възторжен певец на младостта от него.
Веднъж един наш писател ми изповяда, че Тургенев трябва да се чете или на млади години, или в старостта. Младостта се увлича от образите, които населяват изкуството му, а знаещата старост най-добре ще разбере какво значи да си млад, да си изпълнен с мечти по идващия живот. Само на зрели години можеш дълбоко и драматично да почувствуваш носталгията на Тургенев по младостта, по ефирните очертания на първата любов, Тургенев е обичал и нас, българите. В тежки за българския народ моменти той написа „Крокет във Виндзор“ и с тая си проява се нареди до европейските писатели-хуманисти, които защитиха народа ни след априлските кланета от 1876 година. Тургенев обезсмърти българина в лицето на Инсаров от „В навечерието“.
Връщането към романите му е цяло удоволствие. То е връщане не само към руската класика, но към младостта, към „Песента на тържествуващата любов“,
ЗДРАВКО ПЕТРОВ