Йордан Друмников
Синичко чадърче

Йордан Друмников (истинско име Йордан Александров Мазнев), български писател, е роден на 04.09.1928 г. в село Тавличево, Кюстендилско. Завършва Държавно средно техническо училище „Христо Ботев“ в София (1948), следва архитектура в Държавната политехника в София (до 1952). Редактор във в."Септемврийче" (1957–1968), „Другарче“ (1961–1963), заместник-главен редактор на в. „Септемврийче“ (от 1968). Член на СБП. За пръв път печата стихотворението „От все сърце“ през 1952 г. във в. „Септемврийче“. Сътрудничи със стихове и разкази за деца на в. „Септемврийче“, „Пламъче“, „Дружинка“, „Славейче“ „Картинна галерия“, „Българо-съветска дружба“, на радиото и телевизията. Негови творби са преведени на девет езика; руски, немски, полски, английски, унгарски, гръцки, чешки, румънски, френски език. Книги за деца: „Чудни случки“ (стихове за малките, 1957), „Забавен гост“ (стихове за деца, 1961), „Хвъркатата дружинка“ (поемка, 1961), „Моля, извинете“ (весели стихове за пионери, 1962), „Лъкатушки“ (весели стихове за деца, 1963), „Годишните времена“ (стихове за деца, 1964), „Палванко“ (поема за деца, 1964), „Весело огледалце“ (стихове за деца, 1965), „Летящото чадърче“ (приказка, 1965), „Тотко и Робоко“ (поемка, 1965), „Бивало-набивало“ (весели стихове за малките, 1966), „Две петлета футболисти“ (стихове за деца, 1966), „Моите далечни другарчета“ (стихове, 1966), „В мечото градче“ (приказка, 1969), „Въртележка на смеха“ (весели стихове за деца, 1969), „Мастиленото човече“ (стихове за деца, 1970), „Пъстушка-веселушка“ (стихове за малките, 1970), „Червеното конче и морячето“ (приказка, 1973), „Шарен свят“ (весели стихове и картинки, 1973), „Какво ми каза Слънчо“ (стихове за деца, 1974), „Град на чудесата“ (приказка, 1975), „Смешна книжка“ (хумористични стихове за деца, 1976), „Мечова беда“ (поемка, 1977), „Детски усмивки“ (избрани стихове за деца, 1978), „Синичко чадърче“ (стихове за малките, 1978), „Смях за здраве“ (стихове за деца, 1978), „Градината на мира“ (повест за деца, 1979), „Златната птица“ (повест за деца, 1979), „Цветни шапки“ (1981), „Как Слончо стана скиор“ (приказка в стихове, 1982), „С бяло конче по света“ (1982), „Веселана“ (весели стихове за деца, 1982), „Звездното момче“ (1984), „Забавна къщурка“ (1986), „Ревю на чадърите“ (поема, 1987), „Приказно петле“ (Весели и забавни стихове за малките, 1988), „Звездното момче“ (приказен роман, 1988), „Шарени вълшебства“ (миниатюри за деца, 1988), „Азбука, спътник на Буквара“ (с колектив, 2000), „Смехоумки“ (2003). Умира на 04.01.2009 г.