Ангел Каралийчев
Тримата братя и златната ябълка

Ангел Иванов Каралийчев е роден в град Стражица, Вeлико Търновско. Учи химия в Софийския университет, завършва дипломация в Свободния университет в София (1928). Работи като редактор във в. „Кооперативна просвета“ (1932–1944), изд. „Народна младеж“ (1947–1952), в. „Литературен фронт“ (1952–1953), изд. „Български писател“ (1952–1969). Започва да публикува през 1919 г. Сътрудничи на сп. „Нов път“, „Червен смях“, „Чернозем“ и др. От 1925 г. публикува в сп. „Златорог“, „Българска мисъл“, „Венец“, „Детска радост“, „Светулка“, „Кооперативна просвета“ и др. Пише разкази, пътеписи, приказки, както и авторизирани приказки и легенди от българския и чуждестранния фолклор. Автор е на книгите с разкази „Ръж“ (1925), „Жълтици“ (1926), „Имане“ (1927), „Сребърна ръкойка“ (1935). Първият си детски разказ „Житената питка“ той написва през 1925 г. по поръка на Ран Босилек — редактор на сп. „Детска радост“. През същата година отпечатва и две разказчета в сп. „Светулка“. сътрудничи в почти всички детски периодични издания. Автор е на десетки книги за деца и юноши. Най-популярни сред читателите-деца са: „Ането“ (1938), „Тошко Африкански“ (1940), „Житената питка“ (1948). Приказките му са преведени на 55 езика. За тритомника „Приказен свят“ е вписан в почетния списък на Международния съвет на детската книга през 1972 година. Той е първият български писател, удостоен с тази чест.