Георги Крънзовъ
Златно сърдце

Георги (Гео) Николов Крънзов, български писател, журналист, режисьор, театрален деец, е роден на 11.09.1905 г. в град Лясковец. Дядо му е от село Драганово. Завършва гимназия в Търново (1925) и право в Софийския университет „Климент Охридски“ (1934). Специализира режисура и театрознание във Виенския университет. Актьор (1927–1928) в театъра на Матей Икономов. Режисьор, редактор и участник в редактирането на множество вестници и списания — „Младежки глас“, „Младежки зов“, „Студентско единство“, „Трезва младеж“, „Сноп“, „Славейче“, „Българска мисъл“, „Българка“, „Българче“, „Огнище“, „Театър“ и др. След 09.09.1944 г. е редактор-уредник на списание „Славяни“ — 1945 г., директор на издателството на БРСДП (1945–1948), режисьор във Врачанския театър (1948–1950), съветник в КНИК (1951–1952), директор-режисьор на Народния театър за селото (1952–1953), заместник-главен редактор на сп. „Театър“ (1954–1957), отговорен режисьор на Софийския драматичен театър (1957–1960), директор на Сливенския драматичен театър (1970–1972). Пише от ученик. Автор на книги и драми, сценарии за филми („Под игото“), разкази, сценки и приказки за деца, статии, рецензии и критични бележки по въпросите на литературата и театралното изкуство. Драматургичното му творчество е за възрастни и деца. Съчинения: „Земята в кърви. Драматични видения“ (1930), „Телената мрежа. Драматични картини по романа на Хол Кейн“ (1931), „Енравота“ (разказ, 1933), „Маломир“ (разказ, 1933), „Прошката лекува“ (пиеса за деца, 1935), „Тодор Влайков. Биографична скица“ (1935), „Златното сърце“ (драматична приказка, 1937), „Чудната стрела“ (приказка, 1938, 1942), „Странствуванията на Одисей“ (1940), „Златна земя“ (приказки и разкази, 1941), „Опак свят“. Антология на българската сатира" (1946), „Чудната стрела“ (приказки и разкази, 1941), „Чуждите крака“ (приказки и разкази, 1941), „В защита на човешкия труд“ (малка новела, сценарий, 1955), „Васил Петлешков. Биографичен очерк“ (1955), „Сватба“ (пиеса, 1955), „Родопски войвода. Историческа хроника в 6 картини“ („Мехмед Синап“, 1957), „Ганчо Косерката. Историческа хроника по мотиви на едноименната повест на Цани Гинчев“ (1962), „Завръщане“ (драматичен етюд, 1963), „Театър и драматургия“ (статии, 1963), „В ония дни. Летопис за едно героично време в 6 епизода“ (1964), „Изпитание“ (драматичен етюд, 1967), "Васил Петлешков. Опит да се разкаже за него и неговото време (1969), „Един неповторим ден“ (драматичен етюд, 1972), „Избрани пиеси“ (1976), „Рачо Стоянов. Творец и личност“ (монография, 1978), „Балада за волонтиера“ (пиеса, 1981), „Пленник на две музи“ (1984), „Избрани творби“ (1985), „По трудни пътеки“ (1988). Сценарист на филма „Под игото“ (съвместно с Павел Спасов, 1952). Член на БКП, на СБП. Умира през 1991 г.