Ъптон Синклер
Те не ще минат!

Ъптон Синклер (Upton Beall Sinclair, 20.09.1878, Балтимор, Мериленд — 25.11.1968, Баунд Брук) е американски писател-реалист и общественик. От 10-годишен живее в Ню Йорк. Завършва Колумбийския университет. Автор на повече от 90 книги. Автор на „Пролетно време и жътва“ (1901 г., второ издание — „Цар Мидас“), „Дневникът на Артър Стърлинг“ (1903), „Принц Хаген“ (1903), „Джунглите“ (1906) „Изкуството на Мамон“ (1925), „Уолстрийт“ (1908), „Цар Въглен“ (1917), „Джими Хигинс“ (1919), „Петрол“ (1927), „Бостън“ (1928), „Мисловно радио“ (1930), „Кралят на колите“ (1937), „Но пасаран“ (1937), „Лани Бъд“ — 11 съвременни исторически романа: „Краят на света“ (1940), „Между два свята“ (1941), „Зъбите на дракона“ (1942, награда „Пулицър“ за 1943), „Завръщането на Лани Бъд“ (1953) и др, „Моят живот в писма“ (1960), „Автобиография“ (1962), пиеси, повест за деца, есеистика, документални произведения. Социалист, критик на монополистичния капитализъм. Превеждан на повече от петдесет езика. Най-превеждания писател на 20 век, според критика Малкълм Каули и колективната „Литературна история на Съединените американски щати“. У нас са издадени книгите му „Блатото“, „Ню Йорк“ (1931), „Стомана“ (1938), „Цар Въглен“ (1941, 1979), „Те не ще минат“ (1944), „Агент на Председателя“ (в 2 т., 1946), „Римски празник“ (1947), „Джими Хигинс“ (1948), „Уолстрийт“ (1948), „Петрол“ (1970), „Гномобил“ (1980).