Анчо Калоянов
Българското шаманство

  1. Книги
  2. № 22694
Корица Задна корица
Автор
Анчо Калоянов
Заглавие
Българското шаманство
Националност
българска (не е указано)
Език
български
Поредност на изданието
първо
Категория
Митове, легенди, епос
Жанр
Етнология, Митология
Теми
Нова българска литература (кр. на XIX-XXI в.)
Художник
Пламен Легкоступ
Научен редактор
Тодор Моллов
Предпечатна подготовка
Емилия Левиева
Издател
Импресарско-издателска къща „РОД“
Град на издателя
София
Година на издаване
1995
Адрес на издателя
бул. „Васил Левски“ №134
Печат
Печатница „А & А“
Други полета
Резюме на руски и английски език.
Носител
хартия
Брой страници
214
Подвързия
мека
Цена
98 лв.
С илюстрации
да
ISBN
954-476-004-0
УДК
398.3(497.2) 217(=867) 398.22(497.2)
Информация за автора

Анчо Калоянов (творчески псевдоним на Анчо Йорданов Анчев) е роден на 25. 09. 1943 г. в с. Бъзовец, Русенско; завършва „Българска филология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ (1964–68), работи като уредник-фолклорист в Музея на гр. Дългопол, Варненско (1968–72); от 1972 г. е асистент по „Български фолклор“ във ВТУ; от 1983 г. чете лекции, доцент от 1989 г. (хабилит. труд „Етничното усвояване на пространството, отразено в българския фолклор“), доктор на филологическите науки от 1999 г. (дисерт. труд „Българското шаманство“). Над 20 г. е научен ръководител на кръжока по български фолклор „Акад. М. Арнаудов“, чрез който се формират научните интереси на редица бъдещи фолклористи и литературоведи; научен ръководител на над 80 дипломни разработки, защитени във ВТУ. Обект на научните му интереси са архаичните пластове на българския фолклор (митология, езичество, шаманство), както и проблемите на българската култура и религиозен опит от ранното средновековие до най-ново време. Участник в множество национални научни симпозиуми по проблемите на българския фолклор и култура, както и на някои от международните славистични конгреси. Белетрист, член на СБП от 1981 г. Автор на книгите: „Последното жито на лятото“ (разкази, 1970), „Селищна могила“ (новели, 1976), „Димитър Злочести и Войводата Патрев“ (ист. роман, 1978, 1987), „Седмият живот“ (разкази и новели, 1981), „Престолнина“ (есета, 1985), „Див огън“ (ист. роман, 1997), „Девети“ (2003) и две пиеси; по разказа „Страдивариус“ от „Седмият живот“ е заснет едноименен филм от режисьора Ст. Заверджиев. Публикувал е изследванията „Български митове“ (1979), „Българското шаманство“ (1995), „Старобългарското езичество“ (2000; 2002) и "Старобългарските шамани. Религиозен опит и социални функции (VIII-XII в.) (2003).

Съдържание

ШАМАНСТВОТО — ВЕЧЕ СЪСТОЯЛИЯТ СЕ ОПИТ ЗА ЛЕТЕНЕ…3
I.        БЪЛГАРСКОТО ШАМАНСТВО.
1. Исторически вести и потекло…23
2.        Небесната крилата жена на шамана…25
3.        Змеят — любовник и съпруг на шаманките…29
4.        Посвещението на шамана…32
5.        Шамански лечения и пророчества…37
6.        „Пътуванията“ на шамана до Небето и до        Долна Земя…41
7.        Великият шаман Боян Магьосника…48
8.        Кум Иван (Йоан Кръстител) и Светият Отец Иван Рилски…54
II. ШАМАНИЗМЪТ У БЪЛГАРИТЕ…57
1.        НЕСТИНАРИТЕ (ОГНЕИГРАЧИТЕ) В СТРАНДЖА.
Празничният календар на нестинарите. „Завардената земя“ на нестинарските села. Голямата Неделя на аязмото Влахово. „Села без гробища“. Накъде се е запътил Конникът от Мадара? „Тревога и страхопочитание“ дори у Михаил Арнаудов…63
2.        БИЧЪТ НА ПРОРОЦИТЕ СРЕЩУ УЖАСА НА ИСТОРИЯТА. Странджанските врачки. Вражалци и вражалици от Краище. Сказанията на средецките книжовници за „последните дни“. Каган Михаил от Слънцеград. „Те (българите), превъзхождайки целия свят…“ „Бесноватите люде“, които предвещали освобождението през 1185 година. Заточението на българските пророци през 1211 година…81
3.        ВЛЪСВИТЕ-ЗВЕЗДОЧЕТЦИ И ЗНАМЕНИЯТА НА НОЩНОТО НЕБЕ. Каменният стълп Мечока край Карагуй. Конят, който брои звезди Златен стожер на медно гумно. Квачка-Власци-Стожери Вкаменената вдовица с Квачката на главата „Висок чердак, лък и стрела“. Знаменията на опашатата звезда Деница. „Мост на морето, стълба в небето“. Девня, 760 година. Влъсви-звездочетци…105
4.        ПОЕТЪТ — „САМ ЮНАК НА КОНЯ“. Орфеевите кладенци в Славиевите гори. Пътник през световете. Надпяването между Дойка и Славея’. Вълшебната свирка на Поета и Змията. Свирецът — слепец на юдинското хоро. Поп Еремия сред навите на Верзи-уловото хоро. Поетът и неговите следовници…136
5.        ИЗГАРЯНЕТО НА ВАСИЛИЙ ВРАЧ ПРЕЗ 1111 ГОДИНА В КОНСТАНТИНОПОЛ (ВМЕСТО ПОСЛЕСЛОВ). ..173
БЕЛЕЖКИ…185
Резюме на руски език…201
Резюме на английски език…207

Въведено от
billybiliana
Създадено на
Обновено на
Източници
goodreads.com (информация за автора)
Връзки в Мрежата
Библиографии
Чужди рафтове

Корици 2