Андрей Платонов
Ювенилно море

Андрей Платонов (псевдоним на Андрей Платонович Климентов), руски писател, е роден на 28 (16).08.1899 г. във Воронеж в семейство на шлосер. На 15 г. оставя учението и започва да работи, за да изхранва семейството си. Приема революцията с ентусиазъм, влиза в комунистическата партия, участва в гражданската война. След войната завършва Воронежкия жп политехнически институт (1924), работи (1924–1927) като мелиоратор, ръководи строителството на воронежката електростанция, после е журналист, сътрудничи на местни вестници. През 1921 г. излиза публицистичната му книга „Електрификация“, през 1922 г. — сборникът със стихове „Синята дълбина“. От 1927 г. живее в Москва, издава „Епифанските шлюзове“ (1927), работи като инженер-конструктор, сътрудничи на сп. „Новый мир“, „Октябрь“, „Молодая гвардия“. През 30-те години създава „Изкопът“, „Джан“, „Ювенилно море“, „Високо напрежение“, „Пушкин в лицея“. Издава „Съкровен човек“ (1928), „Произходът на майстора“ (1929), „В запас“ (1931), „Такир“ (1934), „Третият син“ (1935), „Фро“ (1936), „Река Потудан“ (1937), „В зората на мъгливата младост“ (1938), „Родината на електричеството“ (1939). През 30-те г. се изявява и като литературен критик — печата много статии: за Горки, Н. Островски, Юрий Кримов, Чапек, Алдингтън, Хемингуей, Пушкин и др, по същото време пише пиеси за Централния детски театър. В годините на Великата Отечествена война (1941–1945) е специален кореспондент на в. „Красная Звезда“. Романите му „Изкопът“ (1931) и „Ювенилно море“ (1932) са публикувани през 1987 г., „Чевенгур“ (1928) — през 1988 г. Умира на 05.01.1951 г. я Москва.