Атанас Наковски
Катастрофата

Атанас Фотинов Наковски е роден на 31 август 1925 г. Завършва гимназия в Силистра и икономически науки в Стопанския факултет в София. Работи във в. „Студентска трибуна“ и Радио София. От 1958 г. завежда отдел „Белетристика“ в изд. „Български писател“, където е и главен редактор до 1975 г. Впоследствие е заместник-главен редактор в сп. „Септември“. Член на Съюза на българските писатели.
Атанас Наковски печата първия си разказ „В средата на април“ във в. „Литературен фронт“. Печата още във в. „Народна младеж“, „Отечествен фронт“, „Народна армия“, в сп. „Пламък“, „Младеж“ и др. В тях той се очертава преди всичко като белетрист — автор на разкази, очерци, новели, повести, в това число и произведения за юноши. Предпочитанието към белетристичните жанрове постепенно му открива пътя към романа. В него писателят има най-сериозни и трайни постижения, а някои от романите му претърпяват по няколко издания.
Наковски е автор и на фантастична и криминална проза. С фантастичните си новели и романи излиза от рамките на обществената и политическа действителност, търсейки решенията на нравствените и психологическите проблеми в по-широк спектър от художествените възможности. Криминалната му проза пък се ориентира по-директно към психологията, като интелектуалистичното конструиране на персонажите и сюжетите му дава възможност детайлно да осветлява вътрешните деформации в човешката личност.
През 1956 г. Наковски е сред наградените белетристи за книги за деца и юноши („За три дни“ и „През пролетта“). Романът му "С любов и без любов, или „Разминаване на полюсите“ получава І награда на конкурса за романи на съвременна тема (1988), а „Спирала“ е отличен с наградата на СБП (1997). През дългия си житейски и творчески път той оставя близо 30 книги. Превеждан е на чешки и унгарски езици.
Атанас Наковски умира в София на 3 септември 2014 г.