Христо Смирненски
Избрани творби

Христо Смирненски (псевдоним на Христо Димитров Измирлиев), български поет и прозаик, класик на националната литература, е роден на 17/29.09.1898 г. в град Кукуш. Завършва начално образование в родния си град (1908) и след това е изпратен в София при дядо си, където учи (1908–1910). Влияние върху формиране на литературните му интереси оказва неговият вуйчо поетът Владимир Попанастасов. През 1910 г. се завръща в Кукуш, там завършва прогимназия (1911), но временно прекъсва образованието си, за да помага на баща си. След Междусъюзническата война (1913) семейството му се премества в София. Учи в Техническото училище (1913–1917), започва да печата стихотворения, разкази и фейлетони. През 1917 г. постъпва във Военното училище. По време на Владайското въстание (1918) е изпратен заедно с юнкерите срещу разбунтувалите се войници. Впоследствие напуска Военното училище и записва право в Софийския университет (1918). В София живее в работническия квартал Ючбунар, увлича се от комунистическите идеи. Включва се в дейността на комунистическата младежка организация. Член на Комунистическия младежки съюз (1920) и на БКП (т.с.) от 1921 г. Дебютира с хумористичен разказ във в. „К’во да е“ (1915). От 1916 г. сътрудничи на списанията „Българан“, „Родна лира“, „Барабан“, „Художествена седмица“, „Сатър“, „Червен смях“, „Младеж“, в. „Народна армия“, „Работнически вестник“ и др. През 1917 г. издава сп. „Смях и сълзи“. Член на редколегията на сп. „Българан“ (1918–1922). През 1922–1923 г. заедно с брат си Тома Измирлиев редактира и издава сп. „Маскарад“. Издава книгите „Разнокалибрени въздишки в стихове и проза“ (1918) и „Да бъде ден!“ (1922, претърпяла и второ издание през същата година). Псевдоними: Ведбал, Вилмон, Гаврош, Кямил ефенди и др. Умира на 18.06.1923 г. от туберкулоза в санаториум край Горна баня.