Васил Станилов
Евридика 2033

За разлика от социалистическия реализъм, чиито творци бяха задължени да показват живота не такъв какъвто е, а какъвто трябва да бъде, авторът на тази книга се е придържал към някакъв фантастастен реализъм. Определението навярно звучи силно, но събитията, заложени в гръбнакана този сюжет са се състояли в миналото. Спомените за тях или са потънали в димната завеса на мистификациите или са забравени. Би могло да се използва и несъществуващото досега жанрово определение: ретрофантастика.
За да се постигне желания ефект и търсеното въздействие, само са сгъстени боите и със широк замах е използвана хиперболата. Затова може методът да бъде наречен и хиперболен реализъм. Авторът е вдъхновен от максимата, че един народ, който не се интересува от своята история, е осъден да я преживее отново.
Можем смело да кажем, че това е творба на антисоциалистическия реализъм, която има за цел да покаже какъв не би трябвало да бъде животът на един народ.