Салман Рушди
Сатанински строфи

Автор
Салман Рушди
Заглавие
Сатанински строфи
Тип
роман
Националност
индийска (не е указано)
Език
български
Поредност на изданието
първо (не е указано)
Категория
Съвременни романи и повести
Жанр
Интелектуален (експериментален) роман, Постмодерен роман, Съвременен роман (XX век)
Теми
Ислям, Магически реализъм, Мистика, Поток на съзнанието
Преводач
Асен Георгиев, Любен Лачански (стихове)
Език, от който е преведено
английски
Година на превод
1999
Художник
Пенко Гелев
Художник на илюстрациите
Крис Бък (снимка)
Коректор
Веселин Гуторанов
Предпечатна подготовка
Нели Пешакова
Издател
Гуторанов
Град на издателя
Габрово
Година на издаване
1999
Печат
Полипринт — Враца
Носител
хартия
Брой страници
576
Подвързия
мека
Цена
15 лв.
ISBN
954-507-122-2
УДК
820-054.7(=914)-31
Анотация

На всяка нова идея, Махунд, се задават два въпроса. Първият се задава, ако е слаба: КАКВА ИДЕЯ СИ ТИ? Дали си от този вид, който прави компромиси, сделки, пригажда себе си към обществото, цели да намери ниша, да оцелее; или си проклета, нетърпима идея, която по-скоро ще се пречупи, отколкото да се люлее на бриза?
Видът, който почти сигурно, деветдесет и девет на сто, ще бъде размазан на парчета, но на стотния път ще промени света.
… И после, когато победиш, как ще се държиш?
Един ден Пратеникът Божи отново отива в Кааба. В двора стоят три женски идола Ал-Лат, Ал-Узза и Манат, лунните девици, дъщерите на Всемогъщия. Те са закрилници на града и любими божества на курайшите.
И понеже Мохамед е само човек като другите, и понеже Бог е пожелал той да извърши по един от всички грехове, Пратеникът Божи вдига ръката си, посочва лунните жени и казва: „Какво мислите за Ал-Лат, Ал-Узза и Манат? Те са възвишени девици и ние се надяваме, че ще ни защитят пред престола на Всемогъщия“. Тогава очите на курайшите радостно светват, а Хашимите облекчено си отдъхват. Не са очаквали такова приятно откровение.
Пратеникът Божи обаче се връща вкъщи с наведена глава и потъва в медитации. Минават часове, Мохамед не помръдва, очите му са плътно затворени, устните му леко напяват стиховете на Корана. Той чувства словото Божие върху себе си, а словото Божие говори " за големия грях, извършен от Пророка. Цяла нощ се моли Пророкът и погледът му става твърд.
И Пророкът отново пристъпва към идолите на лунните девици. И отново пита: „Какво мислите за ал-Лат, ал-Узза и Манат?“. Но после продължава: „Те не са нищо друго освен празни имена, които вие и вашите предци сте измислили“.
Тогава курайшите грабват камъни и замерят с тях Пророка. Проклятия изричат устните им. Ала с гордо вдигната глава, заобиколен от учениците си, минава през тях Мохамед ал-Амин, Праведният, Пратеникът Божи. Защото Пророкът е само един човек, само един мечтател с нежно лице и меки ръце. Мечтателят обаче намира достатъчно сила в себе си, за да признае греховете си, да осъди слабостта на един миг и без страх да оповести на разочарования град най-горчивата истина.
Есад Бей, „Мохамед“

Съдържание

I. Ангелът Гавраил…9
II. Махунд…97
III. Елоуин Дийоуин…135
IV. Айша…211
V. Един видим, но незабелязван град…249
VI. Завръщане в Джахилия…373
VII. Ангелът Азраил…411
VIII. Разделянето на Арабско море…487
IX. Една вълшебна лампа…524
Бележки…565

Бележки за изданието, от което е направен преводът

Salman Rushdie
The Satanic Verses (1988)

Въведено от
misheln
Създадено на
Обновено на
Връзки в Мрежата
Библиографии Книжарници

Корици 2