Световен ред
- Заглавие
- Световен ред
- Издателска поредица
- Нобелисти №13
- Националност
- американска (не е указано)
- Език
- български
- Поредност на изданието
- първо (не е указано)
- Категория
- Политология
- Жанр
- История, Политология
- Преводач
- Петър Герасимов
- Език, от който е преведено
- английски
- Година на превод
- 2015
- Редактор
- Райчо Радулов
- Технически редактор
- Стефка Иванова
- Коректор
- Мери Великова
- Оформление на корица
- Станислав Иванов
- Издател
- Книгоиздателска къща „Труд“
- Град на издателя
- София
- Година на издаване
- 2015
- Адрес на издателя
- 1124, бул. „Цариградско шосе“ №47, етаж 1
- Печат
- Полиграфически комбинат „Димитър Благоев“ ООД
- Носител
- хартия
- Печатни коли
- 24
- Формат
- 70×100/16
- Брой страници
- 384
- Подвързия
- твърда с обложка
- Цена
- 30 лв.
- ISBN
- 978-954-398-397-1
- УДК
- 327(100)
- Анотация
-
Всъщност глобален „световен ред“ никога не е съществувал. Това, което минава за ред в наши дни, е обмисляно в Западна Европа преди четири столетия на мирната конференция в германския район Вестфалия, провеждана без участието или дори без знанието на повечето континенти или цивилизации.
Вестфалският мир отразява реалното приспособяване към действителността, а не някакъв изключителен морален импулс. Той свързва в система независими държави, въздържащи се от намеса във вътрешните работи една на друга и взаимно контролиращи амбициите си, чрез общо равновесие на силите.
По онова време идеята за световен ред е била прилагана в тогава известните на държавниците географски граници, като такава схема е прилагана във всички региони. Това е било широко практикувано, защото тогавашната технология не е насърчавала и дори не е позволявала използването на една глобална система.
Съвременната, сегашната глобална вестфалска система — разговорно наричана световна общност — се стреми да прикрие анархистичната природа на света с помощта на екстензивна мрежа от международни правни и организационни структури, предназначени да стимулират откритата търговия и една стабилна международна финансова система, да установят приетите принципи за разрешаване на международните спорове и да поставят граници на войните, когато те се случват. Тази система от държави днес обхваща всяка култура и регион. Нейните институции осигуряват неутралната рамка за взаимодействие на различни общества — оставайки до голяма степен независима от техните индивидуални ценности.
В същото време вестфалските принципи са изправени пред всестранни предизвикателства, понякога в името на самия световен ред.
Всички големи центрове на власт практикуват в някаква степен елементи от Вестфалската система, но никой не се смята за естествен защитник на системата и всички страни са преживели значителни вътрешни промени. Могат ли региони с толкова различни култури, истории и традиционни теории за реда да приемат легитимността на каквато и да е обща система?
Този труд се опитва да анализира регионите, чиито концепции за реда са допринесли най-много за еволюцията му в съвременната епоха. - Информация за автора
-
Хенри Алфред Кисинджър полага клетва като 56-и държавен секретар на САЩ на 22 септември 1973 г. и остава на този пост до 20 януари 1977 г. Съветник е на американския президент по въпросите на националната сигурност от 20 януари 1969 г. до 3 ноември 1975 г. Известен като човека, който разигра „китайската карта“ срещу Съветския съюз, д-р Кисинджър получава Нобеловата награда за мир през 1973 г. за личния му принос в прекратяването на Виетнамската война. Д-р Кисинджър е роден във Фюрт, Германия. Пристига в Щатите през 1938 г. и получава американско гражданство през 1943 г. Служи в армията от 1943 до 1946 г. Завършва Харвард през 1950 г. със summa cum laude. От 1954 до 1969 г. е преподавател в Харвардския университет. От 1952 до 1969 г. е директор на Международния харвардски семинар.
Ако в международните отношения има пророци, Хенри Кисинджър е един от тях. - Бележки за изданието, от което е направен преводът
-
Henry Kissinger
World order (2014) - Въведено от
- hri100
- Създадено на
- Обновено на
- Връзки в Мрежата
- Издателства Библиографии Книжарници