„Баща ми умря преди една година. Не вярвам на теорията, според която човек пораства истински едва след смъртта на родителите си, човек никога не пораства истински.
Пред ковчега на стареца ме налегнаха неприятни мисли. Живота си живя, старият мръсник, много го биваше за тая работа. „И деца направи, глупак такъв — разпалвах се все повече аз, — здравата май си й го завирал на майка ми, а?“ Всъщност бях доста напрегнат, мъртвец в семейството не е чак толкова често явление. Отказах да видя трупа. На четирийсет години съм, нагледал съм се на трупове, вече предпочитам да ги избягвам. Затова и домашно животно никога не си купих.
Не се и ожених. Не че нямаше възможности, но все се отказвах. Макар доста да обичам жените. Едно от нещата в живота, за които съжалявам, е именно ергенският живот. Неудобство е, особено по време на отпуска. Хората са недоверчиви към мъже, които от определена възраст нагоре ходят на почивка сами — все големи егоисти им се струват, че и в определени пороци ги подозират; не бих казал, че не са прави.“
Съдържание
СЪДЪРЖАНИЕ
част първа
ТРОПИКЪТ ТАИ 5
част втора
ПРЕДИМСТВО В КОНКУРЕНЦИЯТА 119
част трета
ПАТАЙА БИЙЧ 291
ПИСАТЕЛ НА ОБИКНОВЕНОТО СТРАДАНИЕ 314
Бележки
Cet ouvrage, édité dans le cadre du programme de participation à la publication VITOCHA, bénéficie du soutien du Ministere Francais des Affaires Etrangères et du Service de Coopéération et d’Action culturelle de I’Ambassade de France en Bulgarie.
Това заглавие, публикувано в рамките на програмата за участие в книгоиздаването „ВИТОША“, се ползва от подкрепата на Министерството на външните работи на Франция и на Отдела за сътрудничество и културна Дейност на Френското посолство в България.
Бележки за изданието, от което е направен преводът
