Ерик-Еманюел Шмит
Синът на Ной

„Синът на Ной“, посветена на юдаизма, е част от една поредица, озаглавена от Ерик-Еманюел Шмит „Кръговратът на незримото“.
        В основата на „Миларепа“, е будизмът, на „Господин Ибрахим и цветята на Корана“ — суфизмът, а на „Оскар и розовата дама“ — християнството.

        „Хората правят зло един другиму и Господ не се бърка в това. Той е създал хората свободни. Т.е. ние страдаме и се смеем независимо от качествата и недостатъците си… Господ не се бърка в нашите дела.
        — Искате да кажете, че каквото и да става, на Господ му е все тая?
        — Искам да кажа, че каквото и да става, Господ си е свършил работата. Сега е наш ред. Сами отговаряме за себе си.“

        1942 г. Жозеф е на седем години. Той е разделен от семейството си и приютен от отец Понс, обикновен и праведен човек, който спасява не само човешки живот. Но какво се опитва да съхрани той като някакъв Ной, в този застрашен от потопа на насилието свят?

        Кратък и разтърсващ роман от поредицата на „Господин Ибрахим“ и „Оскар и розовата дама“, които превърнаха Ерик-Еманюел Шмит в един от най-четените в света френски романисти.


        В Йерусалим, институтът „Яд вашем“ реши да присъжда наградата „Праведник на народите“ на онези, които по време на нацизма и терора бяха въплъщавали най-доброто от човешката природа и бяха спасявали евреи с опасност за живота си. Отец Понс получи титлата Праведник през декември 1983 година. Той така и не научи, току-що бе починал…
        Тази сутрин Руди и аз се поразтъпкахме по пътеките в гората, която в Израел носи неговото име и съдържа двеста седемдесет и едно дървета, които символизират двеста седемдесет и едно спасени деца…