Уилки Колинс
Лунният камък

БЕЛЕЖКА НА АВТОРА

… Във връзка с тук изложената история на Диаманта трябва да призная, че в основата на този разказ, както и в някои по-важни подробности, лежи мълвата, която се разпространява за два кралски диаманта в Европа, Великолепният камък, който украсява жезъла на руските царе, някога е бил око на индийски идол. За прочутия Кох-и-нор също се предполага, че някога е представлявал един от свещените скъпоценни камъни на Индия; и нещо повече — че е бил свързан с пророчество, което предричало известни нещастия на тези, които биха се опитали да го отклонят от неговото древно ползуване и предназначение.

Започнах да проумявам, че сега работата засяга преди всичко моята господарка и мис Рейчъл. Нито една думичка, казана от мистър Франклин, не убягна от вниманието ми.
— След като научих историята на Лунния камък — продължи той, — не горях от желание да го донеса тук; но приятелят ми, адвокатът, ми напомни, че някой все ще трябва да предаде на братовчедка ми наследството от вуйчо й и че аз мога да свърша това не по-зле от кой да е друг. Когато взех диаманта от банката и излязох на улицата, стори ми се, че подире ми върви някакъв одърпан мургав мъж. Отидох да си взема багажа от бащината си къща и там намерих писмо, което внезапно ме задържа в Лондон. Върнах се в банката с диаманта и отново видях същия одърпан човек. Когато тази сутрин повторно взех диаманта от банката, срещнах този човек за трети път, изплъзнах се от него и потеглих насам (преди той да открие следите ми) със сутрешния вместо с обедния влак. И ето ме тук с диаманта — и двамата невредими и в безопасност. И каква е първата вест, която узнавам? Узнавам, че тук са идвали трима странствуващи индуси и че пристигането ми от Лондон и това, което вероятно нося със себе си, са били главната тема на разговора им.