Виктор Пелевин
Животът на насекомите

Ако имаше свидетел на тази сцена, той вероятно щеше да се наведе над балюстрадата с очакването да види долу три осакатени трупа. Но нямаше да види нищичко освен осем малки локви, смачкана кутия цигари „Приморские“ и пукнатините по асфалта.
Но пък ако имаше нечовешки остро зрение, наблюдателят би видял три комара, литнали към скритото зад дърветата селище.

Наташа и Марина, Артур и Арнолд, Серьожа и Николай са най-обикновени руснаци и като всеки един от нас — незабележими наглед насекоми. Цял един свят — с остри мандибули и корави надкрилия, — който убива времето си на брега на морето в Крим, както може: напива се с водка и одеколон, пуши марихуана, танцува, чука се, философства на лунна светлина, мечтае за Америка и светлото капиталистическо бъдеще. И в същото време лети, пърха, жили и смуче кръв, търкаля топки тор и умира, смазан от безогледна подметка, разпнат за някоя мухоловка, разкъсан от себеподобните си. Какъвто в края на краищата е животът ни.


„Животът на насекомите“ (1993) е вторият роман на Виктор Пелевин, сочен от критиката като един от най-важните и органичните в творческото развитие на писателя. Определян като роман антиутопия, постсоциалистически сюрреализъм, „пастиш“ и „колаж“, той е наситен с дълбоко философско съдържание, в което човешкото начало влиза в екзистенциален конфликт с абсурда, жестокостта и безсмислието на битието.