Паулу Коелю
Ръкописът, намерен в Акра

Врагът беше многочислен. Врагът беше добре въоръжен. Врагът беше пред портите на Йерусалим.
Макар жителите на града да знаеха, че на другия ден ще бъдат нападнати, повечето решиха да останат. Сред тях имаше християни, юдеи и мюсюлмани. Мъже и жени на всякаква възраст. Те се събраха да чуят думите на един мъдър човек, дошъл от Атина, който не изповядваше никоя религия. Наричаха го Копта. И той заговори:
Нашият завет към наследниците на земята ни няма да е случилото се през днешния ден, защото това ще бъде сторено от историята. Нека поговорим за всекидневието и за трудностите, които ни се е налагало да преодоляваме. Само това е важно за бъдещето, защото не вярвам много неща да се променят през следващото хилядолетие.
Хората го питаха за безпокойството, страха, поражението и самотата. Питаха го за оръжията, които да използват, когато всичко бъде изгубено. Питаха го за любовта, секса, красотата, съдбата и чудесата.
Такива въпроси му задаваха жителите на обсадения град, докато чакаха врагът да ги нападне. Отговорите щяха да са валидни и след десет столетия.
Няма по-мощно оръжие от думите.