Две схващания за свободата
Записът е непълен.
- Заглавие
- Две схващания за свободата
- Тип
- есе, статия
- Език
- български
- Категория
- Есета
- Жанр
- Философия
- Преводач
- Мая Калоферова
- Език, от който е преведено
- английски
- Редактор
- Мая Калоферова
- Компютърна обработка
- pechkov
- Издател
- Списание „Панорама“
- Година на издаване
- 1991
- Носител
- хартия
- Брой страници
- 85
- УДК
- 32.01, 17.021
- Анотация
-
Есетата на Бърлин върху интелектуалната история са постижение в етиката на политическата философия. Неговите виждания за свободата преобръщат общоприетия подход към темата и поставят под въпрос самите основи на западноевропейската традиция. Основополагащата идея на Бърлин е, че абсолютните ценности са обективни и познаваеми, но тяхното многообразие е огромно и противоречията между тях — необозрими. Ценностите не могат да бъдат съвместени в едно човешко същество или в едно общество, не съществува абсолютен критерий за рационална преценка на конкурентността между тях. Противоречията също са несъизмерими, затова човешкият избор винаги е радикален и трагичен. Следователно не съществува summum bonum. Няма съвършена форма на човешки живот, към която бихме могли да се стремим, макар и със съзнанието, че тя е непостижима.
Интересно е, че изводите, към които води ценностният плурализъм на Бърлин в политическата философия, често са подминавани. Вероятно защото до голяма стенен противоречат на съвременния либерализъм. В произведението си „Две схващания за свободата“ (1958 г.) Бърлин твърди, че както има несъизмерими противоречия между абсолютните ценности — между свободата и равенството, равенството и всеобщото благоденствие и т.н., така има и — не по-малко радикални — противоречия в самото понятие свобода: противоречия между отделни несъизмерими свободи. Например, когато свободата на правото на лична тайна се сблъска със свободата на правото на информация, е необходим компромис. Не съществува обаче обща теория, подобна на онази, въз основа на която Джон Стюарт Мил се е опитвал да формулира своя „единствен много прост принцип“ на свободата в рамките на общата полза.
Няма обща теория, която да дава решение на конфликтите между различните свободи. Затова и в законодателната практика теориите на много от англо-американските философи, според които може да се определи единствен набор от права и основни свободи, съвместяващи се в хармонично цяло, се оказват чиста илюзия. (Впрочем дали точно това разрушаване на илюзията не обяснява иначе необяснимия факт, че все още не е публикувано обстойно изследване на философията на Бърлин?) Както между видовете свобода, така и между видовете равенство трябва да се прави и се прави радикален избор.
Може би истинското значение на „Две схващания за свободата“ на Бърлин е не в защитата на негативната свобода на ненамесата срещу позитивната свобода на самоконтрола, а във внасянето на ценностен плурализъм в самия идеал за свободата. Бърлин отстоява идеята, че свободата да живееш както искаш и свободата да имаш глас в колективните дебати са две различни неща и че политическата демокрация и индивидуалната свобода не са задължително допълващи се понятия. Това е истината, която открива Бърлин. Тя противоречи на общата атмосфера на нашето време и макар да е непопулярна, има фундаментално значение. Все пак разграничението между негативната и позитивната свобода е важно, дори да приемем, че главната ценност на свободата от насилието над другите е в постигането на автономност на личността.
Според Бърлин свободата е във възможността да се движим сред несъизмерими форми на живот. Вероятно главното достойнство на либералното общество — по начина, по който го възприема Бърлин — е, че противоречията между ценностите, включително и противоречието между различните свободи, се възприемат като абсолютни истини за човешкото битие. Либерализмът на Бърлин е полемичен, стоически либерализъм на трагедията и загубата. И ако нашето съвремие изобщо допуска либерализъм, то тъкмо либерализмът на Бърлин е неговата единствено възможна форма.
@ The Times Literary Supplement, 1991 (със съкращения) - Бележки за изданието, от което е направен преводът
-
Two Concepts of Liberty
© 1958 by Isaiah Berlin - Въведено от
- vesi_libra
- Създадено на
- Обновено на
- Източници
- http://www.bg.cobiss.net