Абрахам Мерит
Седем стъпки до Сатаната

Опипах бронзовата врата — тя не бе заключена. Като държах пистолета си готов за стрелба, бавно започнах да я отварям. Ние се оказахме в единия край на разкошна зала, истинска съкровищница на красотата, която бе създал за себе си Сатаната. Това вълшебно място ми бе произвело такова впечатление, че си бях тръгнал от него с мисълта да не се ли откажа от Ева и да се предам напълно в ръцете на Сатаната.
В тихото иначе помещение се виеше дим, обхванал и безценните картини, и гоблените, и дърворезбите, и изделията от камък. Побързахме да го преминем и влязохме в следващото, което бе още по-голямо. Зад стелещия се дим, съвсем наблизо, проехтя нов взрив. И през тази стена от пушек вървеше, спъвайки се, Сатаната!

Дeмoничeн прecтъпник търcи влacт нe caмo нaд xoрaтa, нo и нaд тexнитe души. Извecтeн учeн и пътeшecтвeник e oтвлeчeн oт цeнтърa нa Ню Йoрк. Нo oпититe дa бъдe пoдчинeн и cпeчeлeн зa cтрaнния култ гo кaрaт дa зaпoчнe нeрaвнa бoрбa.