Аксел Мунте
Легенда за Сан Микеле

„Ако не си дал на хората себе си, нищо не си им дал“ — тези думи на шведския лекар и писател Аксел Мунте (1857 — 1949) биха могли да служат като мото на цялостната му дейност и творчество. Символично впрочем е и съчетанието на медицината и литературата в неговия живот: лечител на физически страдания и недъзи, той си поставя за задача да лекува и духовните, да извисява хората, да им помага в техния, често нелек, житейски път. Автор на редица книги („Писма от Неапол“, „Червен кръст и железен кръст“, „Писма от скръбния град“, „Спомени и почуди“, „Писма и скици“), Аксел Мунте остава в историята на литературата със своя шедьовър „Легенда за Сан Микеле“, чийто жанр е също тъй трудноопределим, както източникът на обаянието на тази книга, несекващо вече толкова десетилетия. На какво се дължи то: на магнетичната личност на нейния автор, на изкусно свързаните теми и сюжети, едни от други по-увлекателни, завладяващи, на магията на Капри, струяща от най-хубавите й страници? Отговорът не може да е еднозначен. Но размишлявайки за научно-техническия напредък, за извършения благодарение на него прелом в планетарен мащаб, Аксел Мунте посочва в края на живота си, че непреходните човешки ценности са непоклатими. „Светът се променя — пише той, — но вълшебството си остава.“
        Частица от това вълшебство се съдържа и в „Легенда за Сан Микеле“.