Виктор Юго
Човекът, който се смее

Автор

Виктор Юго

Заглавие

Човекът, който се смее

Издателска поредица

Виктор Юго. Избрани произведения в 5 тома №4

Тип

роман

Националност

френска (не е указано)

Език

български

Категория

Класически романи и повести

Жанр

Класическа проза (ХIX век), Исторически роман

Теми

Европейска литература, Романтизъм

Преводач

Ерма Гечева

Език, от който е преведено

френски

Редактор

Ц. Узунова

Художник

Владислав Паскалев

Художествен редактор

Васил Йончев

Технически редактор

Александър Димитров

Коректор

Лиляна Малякова, Евдокия Попова

Издател

Народна култура

Град на издателя

София

Година на издаване

1966

Адрес на издателя

ул. „Гр. Игнатиев“ 2-а

Печат

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Носител

хартия

Литературна група

Дадена за набор/печат

2.IX.1966

Печатни коли

41 1/3

Издателски коли

31,25

Формат

84×108/32

Поръчка

1340

Издателски №

123 (2071)

Брой страници

658

Тираж

25090

Подвързия

твърда с обложка

Цена

2.12 лв.

УДК

840(081.2), 840-31

Анотация

Наред „Парижката Света Богородица“ и „Клетниците“, „Човекът, който се смее“ е едно от най-хубавите и най-силно въздействуващи на читателя произведения.
Като рисува главния социален конфликт на своята епоха — съществуващата огромна противоположност между бедните и богатите, — Юго с необикновено майсторство ни сблъсква с всички отвратителни страни на изтънчения аристократически свят, без да жали ни перове, ни крале откак съществуват. Изобилието на исторически факти и събития и разсъжденията на автора подсилват още повече краските. Жертвите на безпощадната, алчна за всеподчинение и власт кралска институция — сляпата Деа и обезобразеният за цял живот, превърнат в застинала ухилена маска Гуйнплейн — със своите страдания, скитнически живот и благородство са убедително и живо олицетворение на страданията на народа в този „пищен и разкошен“ живот в Англия по онова време.

Съдържание

Предговор / 5

ПЪРВА ЧАСТ
МОРЕТО И НОЩТА

Две въвеждащи глави
I. УPCУC
II. КОМПРАЧИКОСИТЕ

Първа книга
Човекът е по-черен от нощта
I. Южната точка на Портланд / 47
II. Изоставянето / 53
III. Самота / 56
IV. Въпроси / 61
V. Дървото, изобретено от човека / 63
VI. Битка между смъртта и нощта / 67
VII. Северният край на Портланд / 73

Втора книга
Урката сред морето
I. Закони, които не зависят от човека / 81
II. Загатнатите силуети се очертават / 84
III. Тревожните хора по тревожното море / 88
IV. На сцената се появява облак, различен от другите / 92
V. Хардкваноне / 101
VI. Измамна надежда / 103
VII. Свещен ужас / 104
VIII. Nix et nox / 108
IX. Яростното море предупреждава / 110
X. Голямата дивачка — бурята / 112
XI. Каскитският фар / 115
XII. Схватка с рифа / 118
XIII. Лице с лице с нощта / 121
XIV. Орташ / 122
XV. Portentosum mare / 124
XVI. Загадъчните стихии стихват внезапно / 128
XVII. Последно средство / 130
XVIII. Върховен изход / 134

Трета книга
Детето в мрака
I. Чес-Хил / 145
II. Последица от снега / 149
III. Всеки страдалчески път се усложнява от един товар / 154
IV. Друг вид пустиня / 158
V. Приумиците на мизантропията / 162
VI. Събуждането / 176

ВТОРА ЧАСТ
ПО ЗАПОВЕД НА КРАЛЯ

Първа книга
Вечното присъствие на миналото; в хората се отразява човекът
I. Лорд Кланчарли / 185
II. Лорд Дейвид Дъри-Мойр / 197
III. Херцогиня Джоузиън / 203
IV. Magister elegantiarum / 212
V. Кралица Ан / 220
VI. Баркилфедро / 228
VII. Баркилфедро се издига / 234
VIII. Inferi / 239
IX. Омразата е толкова силна, колкото и обичта / 241
X. Пламъци, които щяха да се виждат, ако човек беше прозрачен / 248
XI. Баркилфедро дебне / 256
XII. Шотландия, Ирландия и Англия / 260

Втора книга
Гуйнплейн и Деа
I. Където виждаме лицето на онзи, когото досега познавахме само от делата му / 273
II. Деа / 278
III. Oculos nоn habet et videt / 280
IV. Влюбени по мярка / 282
V. Синевина сред мрака / 285
VI. Урсус наставник, Урсус настойник / 289
VII. Слепотата дава уроци по прозорливост / 293
VIII. Не само щастие, но и благоденствие / 297
IX. Съчинителства, които лишените от вкус наричат поезия / 302
X. Как гледаше на нещата и на хората отхвърленият от живота / 308
XI. Гуйнплейн е за справедливостта, Урсус е за истината / 313
XII. Урсус-поетът увлича Урсус-философа / 321

Трета книга
Пропукването започва
I. Странноприемницата „Тедкастър“ / 327
II. Красноречие под открито небе / 330
III. Минувачът отново се появява / 335
IV. Противоположностите се побратимяват в името на омразата / 341
V. Уапънтейкът / 345
VI. Мишката на разпит пред котките / 349
VII. Какво може да накара една жълтица да се вре между дебелаци петаци / 357
VIII. Признаци на отравяне / 363
IX. Abyssus abyssum vocat / 377

Четвърта книга
Подземието на изтезанията
I. Изкушението на свети Гуйнплейн / 381
II. От сладост към мрак / 388
III. Lex, rех, fex / 395
IV. Урсус шпионира полицията / 398
V. Лошо място / 402
VI. Какви съдии имаше под тогавашните перуки / 404
VII. Трепет на ужас / 408
VIII. Стенание / 410

Пета книга
Една и съща сила движи морето н съдбата
I. Устойчивостта на крехките неща / 427
II. Което скита, не се губи / 436
III. Никой човек не може да мине внезапно от Сибир в Сенегал, без да изгуби съзнание (Хумболд) / 448
IV. Заслепление / 451
V. Мислиш, че си припомняш, а забравяш / 457

Шеста книга
Различните лица на Урсус
I. Какво говори мизантропът / 467
II. И какво върши / 470
III. Усложнения / 482
IV. Moenibus surdis campana muta / 485
V. Държавните интереси се проявяват в дребното както и в голямото / 490

Седма книга
Жена-титан
I. Пробуждане / 503
II. Дворец, приличен на гора / 505
III. Ева / 509
IV. Сатана / 517
V. Познават се, но не се знаят кои са / 528

Осма книга
Капитолът и околностите му
I. Дисекция на тържествените церемонии / 533
II. Безпристрастие / 547
III. Старата зала / 555
IV. Старата камара / 561
V. Благороднически разговори / 566
VI. Горната и долната / 574
VII. Човешки бури, по-страшни от бурите на океана / 578
VIII. Щеще да е добър брат, ако не беше добър син / 596

Девета книга
Разруха
I. Прекаленото величие води до крайна нищета / 605
II. Утайка / 609

Заключение
Морето и нощта
I. Кучето-пазач може да бъде и ангел-хранител / 629
II. Баркилфедро се целеше в орела, а улучи гълъбицата / 633
III. Отново в рая на земята / 640
IV. Не. На небето / 646

Бележки за изданието, от което е направен преводът