Ботев в спомените на съвременниците си • том 1

Заглавие
Ботев в спомените на съвременниците си
Заглавие на том
том 1
Тип
документалистика
Език
български
Поредност на изданието
първо
Категория
Мемоари
Жанр
Документална проза
Съставител
Стефан Каракостов
Редактор
Велчо Велчев
Художник
Иван Бубев
Художествен редактор
Тотю Данов
Технически редактор
Петър Стефанов
Рецензент
Йоно Митев
Коректор
Шели Хане
Издател
Партиздат
Град на издателя
София
Година на издаване
1977
Адрес на издателя
бул. „В. И. Ленин“ № 47
Печат
ДПК „Д. Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ № 2
Други полета
Събрал и изследвал: Стефан Каракостов
Фотограф: Никола Божинов
Книжно тяло: 2,05 лв.
Носител
хартия
Дадена за набор/печат
11.XII.1975
Подписана за печат
23.VII.1976
Излязла от печат
февруари 1977
Печатни коли
45
Издателски коли
37,80
Формат
84×108/32
Код / Тематичен номер
3901010100/18 — 1976
Номер
Б-3
Издателски №
5592
Брой страници
720
Тираж
25 110
Подвързия
твърда с обложка
Цена
3 лв.
УДК
949.72.042(092), 886.7(092)
Анотация
Първият том от „Ботев в спомените на съвременниците си“, събрал и изследвал Стефан Каракостов, обхваща всички известни досега мемоари и писма на онези, които са познавали, дружили и работили с великия български революционер Христо Ботев. Много от тези спомени се печатат за първи път.
Основната задача на тези извори, подредени по години, месеци и дни, е да ни открият как се е формирал според съвременниците му Христо Ботев. Едновременно с това те да бъдат подложени на историческа проверка.
Затова се проследяват всички извори за родното място на Ботев, забележителните педагогически, филологически, полемически и ораторски способности на неговия баща, ролята на неговата майка. Учението в Одеса в гимназията и Новорусийския университет като волнослушател ни открива нови страници от живота на Ботев. Делото на Раковски превърна Ботев по негови думи в „пропагандист“. Революционна Одеса и Задунаевка сближиха Ботев с руското революционно движение.
Спомените ни разказват за живота на Ботев в Гюргево, Букурещ, Браила, срещите с Левски, революционната му дейност в Александрия и Исмаил. За първи път се откриват нови страници за първата българска комуна в Галац и нейния първи секретар Христо Ботев. Тази дейност Ботев заплаща с арестуване, хвърляне в затвор и подвеждане под следствие.
Много от мемоарите разказват, за редакторската и творческата дейност на поета и публициста. Специална глава е посветена на връзките на Ботев с руската революционна демокрация и европейското революционно движение. След Парижката комуна у Ботев назряват нови комунарски черти.
Съвременниците ни откриват нови страници от живота на Ботев и допълват цялостната картина на неговата личност до 1875 година.
Съдържание
УВОД / 5
ХРИСТО БОТЕВ СРЕД СВОИТЕ СЪВРЕМЕННИЦИ (1867—1876)
Как е възприет поетът, публицистът и войводата? П Р. Славейков. Д. П. Войников и Бачо Киро за поета. Влиянието на Ботевите вестници. Първи вести за „Радецки“, войводата и четата. Първи опити за прослава. Иван Вазов за поета и подвига му / 17
СПОМЕНИ ЗА РОДНОТО МЯСТО НА ХР. БОТЕВ — КАЛОФЕР
В. Ев. Априлов, В. И. Григорович, Ив. А. Богоров, Д. х. Гендов. Предания за героичните времена. Хр. Ботев за Калофер, чорбаджиите и народа му / 78
БАЩАТА НА ХРИСТО БОТЕВ — БОТЬО ПЕТКОВ ТАЧЕВ 1837—1862 г.
В спомените на х. Д. Н. Паничков. В. И. Григорович, Н. Геров, Д. Фингов. Трагедията на Ботьо Петков в периода 1857—1862 г. в Карлово и Калофер. Д. Фингов се връща от Русия (1862). Книжовното дело на Ботьо Петков: борба за просвещение. Две писма от „Цариградски вестник“ от 1848 и 1857 г. Филологическите статии за единна българска реч (1857 г.). „Кратка всеобща география“ (1857—1866 г.). Речи за Кирил и Методий в 1858— 1859 г. Полемиката с чуждата пропаганда (1859—1861 г.). Ботьо Петков и Г. С. Раковски (1861—1864). Последната реч за Кирил и Методий (1864 г.). Преводач. Какво даде учител Ботьо Петков на своя син Христо Ботев? / 98
ИВАНКА СТАЙКОВА ДРЯНКОВА — МЛАДАТА МАЙКА НА БОТЕВЦИ. 1846—1869 г.
Спомени за рождението на Хр. Ботев в Калофер от Стефан Балиев и Кирил Ботев. Бележки от Никола Начов и Захари Стоянов по сведения на съвременници / 196
УЧЕНИЧЕСКИТЕ ГОДИНИ НА ХРИСТО БОТЕВ В КАРЛОВО И КАЛОФЕР 1854—1863 г.
Спомени на Стефан х. Гендов в две редакции. Спомени на Стоян Заимов по Ботев разказ. Захари Стоянов събира спомени за ученическите години на Ботев. Усилията на Ботьо Петков да изпрати своя син Хр. Ботев на учение в Русия. Кога е роден Христо Ботев? / 203
ВПЕЧАТЛЕНИЯТА НА ХРИСТО БОТЕВ ОТ ЦАРИГРАД 1863 г.
Пътуването според едно Ботево писмо от 16 ноември 1863 г. Препоръчително писмо на Найден Геров. Разказът за Цардград във в. „Будилник“. Спомени на хаджи Димитър Паничков / 223
ХРИСТО БОТЕВ В ОДЕСА, 1863—1866 г.
Приемането на Хр. Ботев за „волнослушател“ във Втора Одеска гимназия със съдействието на Н. И. Пирогов. Захари Стоянов пръв събира спомени за Ботев в Одеса от Христо Павлов, Стефан Зографски и д-р Йордан Брадел (1884—1888). Стоян Заимов неточно предава спомените на Георги Смилов (1889 и 1895 г.) и се уточнява (1915 г.). Спомените на Ботевия съученик Георги Смилов за Одеса (1863—1865 г.) (1915 г). Ръкописните спомени на Киро Тулешков за Ботев като гимназист „волнослушател“ в 1863—1865 г. и студент „волнослушател“ в Одеса 1865—1866 г. Защо Хр. Ботев напуща Одеса според Захари Стоянов по Г. Смилов и И Брадел. Стоян Заимов и изяснението му пред Евгений Волков (1915 г.). Покаянието на Стоян Заимов. Димитър Фингов за връзките на Ботев с руски революционери в Одеса (1863— 1866 г.). Историческите извори потвърждават мемоарите за учението на Ботев в Одеса (1863—1866 г.). Христо Ботев и революционна Одеса / 227
СПОМЕНИТЕ НА ИВАН ВАЗОВ ЗА БОТЬО ПЕТКОВ СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА ХР. БОТЕВ (1865 г.)
Вазов за идейния облик на Ботев след Русия. Калоферските чорбаджии продължават да преследват и намаляват заплатата на учител Ботьо Петков. Калоферската младеж не пуща своя учител да отиде в Пловдив. Старозагорци бранят Ботьо Петков и Димитър Фингов като народни просветители (1866 г.) / 275
ХРИСТО БОТЕВ УЧИТЕЛ В С. ЗАДУНАЕВКА В РУСКА БЕСАРАБИЯ (1866—1867 г.)
Учителството на Ботев в с. Задунаевка според събраните данни от Захари Стоянов. Среща с тайнствения малорус Иванович. Стоян Заимов допълва събраните сведения от Захари Стоянов. Двете редакции на спомените на Васил Лучков за Ботев в Задунаевка. Георги Смилов полемизира със З. Стоянов и Ст. Заимов. Ботев среша Парашкева Шушулова в Одеса. Спомените на Рада Киркович за срещата й с П. Шушулова и Хр. Ботев. Захари Стоянов за този факт. Задунаевци помнят Хр. Ботев. Историческите извори за учителството на Хр. Ботев в Задунаевка през есента на 1866 и пролетта на 1867 г. / 280
СРЕЩАТА НА ХР. БОТЕВ С Г. С. РАКОВСКИ ПРЕЗ 1866 г.
Ролята на Раковски за формирането на младия Ботев. Захари Стоянов за срещата между Ботев и Раковски. Стоян Заимов допълва Захари Стоянов. Срещата Раковски — Ботев в Киприановския манастир 1866 година. Влиянието на „Горски пътник“ на Раковски над Ботев. Смъртта на Раковски в 1867 г. — краят на един етап / 299
ХРИСТО БОТЕВ КАТО РЕВОЛЮЦИОНЕР-ПРОПАГАНДИСТ В КАЛОФЕР ОТ АПРИЛ ДО СЕПТЕМВРИ 1867 г.
Хр. Ботев за своето връщане в Калофер в писмата и поезията си. Какво научи Захари Стоянов от съвременниците за Калофер в 1867 г.? Спомените на Стефан Гендов за връщането на Ботев в двете редакции от 1915 и 1926 г. Спомените на Димитър Фингов за връщането и заминаването на Ботев. Спомените на Ив. Г. Чунчев за среща г. Ботев в Калофер. Спомени на бившия Ботев ученик и опълченец Нешо Световидов. Спомени за учителката Парашкева Шушулова: вести, събрани от З. Стоянов, писма на Рада Киркович и Ив. Г. Чунчев. Спомени на Рада Киркович. Христо Ботев за първата си любов в Калофер. Мисията на революционера-пропагандист / 308
СРЕЩИТЕ НА ХР. БОТЕВ С МИХАИЛ ЧАЙКОВСКИ В 1867 г.
Имало ли е такива срещи? Мемоарите на съвременниците: Иванка Б. Петкова, Кирил и Стефан Ботеви. Легендата за срещата сред старите сливенци. Първи вести от З. Стоянов. Стоян Заимов за срещата иа Ботев с казаците на Чайковски. Спомените на Илия А. Широков за срещата. Историческите извори за пътуването на Ботев през Сливен. Кой е Михаил Чайковски — Садък паша? Имал ли е мисия Хр. Ботев при М. Чайковски в 1867 г.? Спомените на П. Ив. Берковски и Иван Цанков за сътрудничеството между Чайковски и Раковски. Любен Каравелов и Хр. Ботев за М. Чайковски и неговите офицери / 347
ПЪРВИЯТ ПЕРИОД НА РЕВОЛЮЦИОННАТА БОРБА ПРИКЛЮЧВА. ХР. БОТЕВ В ГЮРГЕВО, БУКУРЕЩ И БРАИЛА ОТ СЕПТЕМВРИ 1867 г. ДО СЕПТЕМВРИ 1868 г.
Среща на Хр. Ботев в Гюргево с Хаджи Димитър и посещение при Раковски в Букурещ. Опит да продължи образованието си в 1867—1868 г. Хр. Ботев в Браила. Портретът на Ботев в Браила според Киро Тулешков. Връзките на Ботев с четата на Хаджи Димитра и Стефан Караджата. Спомени на хаджи Димитър Паничков. Хр. Ботев секретар в четата на Дядо Жельо — според З. Стоянов и Ст. Заимов. Спомените на Киро Тулешков за Ботев от 1876 г. Хр. Ботев за Дядо Жельо, X. Димитър и Ст. Караджата. В печатницата на Д. Паничков и в редакцията на „Дунавска зора“ на Д. П. Войников. Хр. Ботев в Браилския театър на Д. П. Войников. Театърът тръгва за Букурещ. Краят на един исторически период и началото на нов / 368
ХРИСТО БОТЕВ СЕ СРЕЩА С ВАСИЛ ЛЕВСКИ. СЕПТЕМВРИ—ДЕКЕМВРИ 1868 г. — ЯНУАРИ-ФЕВРУАРИ 1869 г. В БУКУРЕЩ
Последни усилия на Ботев да получи учителско място. Ученик в Медицинското училище. Положението на Ботев, отразено в собствената му кореспонденция и писмата между Найден Геров и Христо Георгиев. Хр. Ботев търси учителско място в България. Захари Стоянов за Ботев в Букурещ през септември—декември 1868 г. Срещата с Васил Левски в изоставената воденица. Ръкописните спомени на Киро Тулешков за Хр. Ботев в Букурещ. Спомените на Любица Ценович за Хр. Ботев в читалище „Братска любов“. Обществените борби в Букурещ в края на 1868 г. и началото па 1869 г. Начало на нов етап в идейното развитие на Хр. Ботев. Опит на Хр. Ботев да открие българско училище в Букурещ / 402
ХРИСТО БОТЕВ УЧИТЕЛ В АЛЕКСАНДРИЯ — МАРТ— АВГУСТ 1869 г.
Хр. Ботев заминава за Александрия — Румъния. Захари Стоянов за втората среша с Левски и заминаването на Ботев за Александрия. Из бележките на Киро Тулешков. Спомените на Илия А. Широков, записани от д-р П. Стоянов за Евг. Волков. Защо Ботев е уволнен от Александрия? Александрия във фейлетоните на Ботев в „Тъпан“ / 421
ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ И СМЪРТТА НА БОТЬО ПЕТКОВ НА 29 АВГУСТ 1869 г.
Ботьо Петков втори път на легло и търси сина си Христо в Александрия. Смъртта на Ботьо Петков на 29 август 1869 г. Спомените на Първан Стоев и архимандрит Софроний Одрински. Трагедията на семейство Ботеви в писмото на Стефан Ботев. Некрологът на в. „Македония“. Образът на Ботьо Петков в съзнанието на Никола Начов / 430
ХРИСТО БОТЕВ УЧИТЕЛ В ИСМАИЛ — АВГУСТ 1869 г. — МАРТ 1871 г.
Борба за българско училище в Исмаил. Ботев назначен за първи български учител в Исмаил според кореспонденцията на Хр. Георгиев и Найден Геров. Спомените на х. Д. Паничков за живота на Ботев в Исмаил. Ботев за „фалшификаторите“ в Исмаил. Спомените на Димитър Калев. Лятото на 1870 г. на Дунавския остров — бележки на З. Стоянов и Ст. Заимов. Втората учебна година в Исмаил от 1 септември 1870 г. до 14 януари 1871 г. Срещи с руски революционери. Преследването и уволнението на Ботев в ръкописните спомени на Киро Тулешков и в историческите извори. З. Стоянов повтаря ръкописа на Киро Тулешков / 437
ПОЕЗИЯТА И ПУБЛИЦИСТИКАТА НА ХР. БОТЕВ В „ТЪПАН“, „СВОБОДА“ И „ХИТЪР ПЕТЪР“, ПИСАНА В АЛЕКСАНДРИЯ И ИСМАИЛ ОТ МАРТ 1869 г. ДО МАИ 1871 г.
Хр. Ботев сътрудник на в. „Тъпан“: спомени на Дим. Ценович и полемиката на „Тъпан“ със „старите“. Първият конфликт на Л. Каравелов със „старите“. С руския император и катковци или с революционна Русия? Идейният облик на Ботев в „Тъпан“ през 1869 г. Брошурата на „старите“ срещу „Тъпан“. Ботев в „Тъпан“ през 1870 г. Спомени и извори за сътрудничеството на Ботев в „Тъпан“: Дим. Ценович, Тодор Чолаков, Стефан Блъсков и Никола Обретенов. Л. Каравелов и Хр. Ботев за „Тъпан“. Ботев сътрудник на „Свобода“ от Исмаил през 1870 до май 1871 г. Хр. Ботев и в. „Хитър Петър“ през 1870—1871 г. / 457
БЪЛГАРСКАТА КОМУНА НА БОТЕВ В ГАЛАЦ ПРИВЕТСТВУВА ПАРИЖКАТА КОМУНА — МАРТ—АПРИЛ 1871 г.
Българската емиграция в Галац и Браила през 1870 г. иска „Да се разберем“ с БРЦК. Хр. Ботев и В. Попов приветствуват Парижката комуна. Спомените на Велико Попов за Българската комуна в Галац и нейното „Символ-верую“. Киро Тулешков в ръкописа си свидетелствува за новата организация, нейния устав и търсене помощта на Левски. Иван Вазов за Парижката комуна и Ботев. Идеите на комуната и БРЦК / 480
ХРИСТО БОТЕВ РЕДАКТОР НА „ДУМА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕМИГРАНТИ“ В БРАИЛА МАЙ—ДЕКЕМВРИ 1871 г. И ЗИМАТА В ГАЛАЦ
Из неиздадените спомени на Киро Тулешков. Киро Тулешков разказва на Захари Стоянов. Спомените на Стоян Заимов от Браила. Дядо х. Д. Паничков за Хр. Ботев в Браила и Галац. Иван Вазов за живота на Хр. Ботев в Браила и Галац. Иван Вазов среща Ботев в Браила и Галац. Оценката на Ив. Вазов за Хр. Ботев като комунист. Спомените на Велико Попов. Георги Смилов за последната си среща с Ботев в Гюргево. Ботев и Левски през 1871 г. Ботев търси средства според нов ръкопис на Киро Тулешков. Писал ли е Ботев във в. „Кърлеж“. Писмата на В. Стоянов / 493
АРЕСТУВАНЕТО НА ХР. БОТЕВ, СЛЕДСТВИЕТО И ЗАТВАРЯНЕТО ВЪВ ФОКШАНСКИЯ ЗАТВОР. ЯНУАРИ— ЮНИ 1872 г.
Захари Стоянов за арестуването и затварянето на Хр. Ботев във Фокшанския затвор. Неиздадените спомени на Киро Тулешков изясняват фокшанската история на Ботев. Ботев след Фокшан (1872—1874 г.). Историческите извори за фокшанската история / 520
ПЪРВИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ МЕЖДУ ХР. БОТЕВ И ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ (1872—1874 г.).
Стоян Заимов за взаимоотношенията на Ботев с Л. Каравелов и Васил Левски. Общото събрание в 1872 и 1874 г. Къде е написана баладата „Хаджи Димитър“? Димитър и Любица Ценович за Хр. Ботев. Спомени на Киро Тулешков за започването на в. „Независимост“. Среща на Хр. Ботев и Л. Каравелов с руския писател Д. И. Иловайски. Спомените на Михаил Греков / 534
ХР. БОТЕВ СЕ ЗАПОЗНАВА И ОЖЕНВА ЗА ВЕНЕТА СТ. ВЕЗИРЕВА — ЮЛИ 1875 г.
Положението на Венета Ст. Везирева до брака й с Ботев. Захари Стоянов записва спомени на Венета Ботева. Запознаването на Ботев с В. Везирева — спомен на Стоян Заимов. Венета Ботева разказва за глада в семейството на Ботев / 552
СПОМЕНИ ЗА ХРИСТО БОТЕВ В БУКУРЕЩ — 1875 г.
Подготовка за ново въстание от новия БРЦК. Спомените на Димитър Ночев като учител в Букурещ, 1875 г. Стоян Заимов за физическия портрет на Хр. Ботев. Стоян Заимов за отношението на Ботев към революционната емиграция. Личните отношения между Ст. Заимов и Хр. Ботев. Дядо Паничков за Ботев и Заимов. Стоян Заимов за противоречията между Ботев и БРЦК. Стоян Заимов за отношенията между Каравелов и Ботев в 1875 г. Спомените на Стефан Блъсков. Спомените на Тодор Чолаков. Иван Андонов гостува на Венета и Христо Ботеви в Букурещ през 1875 г. Никола Обретенов за Ботев в Букурещ — 1870—1875 г. Спомени на Филип Тотю. Спомени на Панайот Хитов за Ботев в 1875 г. Иван Вазов за отношенията между Каравелов и Ботев в 1875—1876 г. Писма-спомени на Иван Драсов. Спомените на Атанас Хитов за Каравелов и Ботев. „Страстната му и огнена природа щеше да го доведе до бесилка“ — изказване на Ст. Стамболов за Хр. Ботев. „Мнение на Ст. Стамболов за характера на Хр. Ботев и ролята на Л. Каравелов.“ Стефан Ботев за разрива с Любен Каравелов. Спомени на Киряк (Ячо) Цанков за разрива. Л. Каравелов за разрива с Ботев. Хр. Ботев за разрива с Л. Каравелов / 560
ТРАГЕДИЯТА НА БОТЕВАТА МАЙКА СЛЕД СМЪРТТА НА БОТЬО ПЕТКОВ — 1869—1875 г.
Найден Геров и Парашкева Шушулова за трагедията на Ботевата майка. Писмата на Иванка Ботьо Петкова до Найден Геров за великата сиромашия, в която живее. Найден Геров посещава Иванка Ботьо Петкова. Молбата на Петко Ботев Петков до Найден Геров. Писма на Иванка Ботьо Петкова за трудовете на учител Б. Петков и за своята трагедия / 625
ХРИСТО БОТЕВ В ОДЕСА. НИКОЛАЕВ И КИШИНЕВ ЗА ПОДГОТОВКАТА НА ВЪСТАНИЕТО И ЧЕТАТА — 1875 г.
Защо Хр. Ботев отива в Одеса? Джебното тефтерче на Хр. Ботев за отиването в Одеса. Спомените на Иваница Данчев за Хр. Ботев в Одеса. Данаил Николаев се среща с Ботев в Кишинев. Историческите извори за отиването на Хр. Ботев в Одеса, 1875 г. / 636
ХРИСТО БОТЕВ В ЦАРИГРАД И БЕЛГРАД — КРАЯ НА 1875 И НАЧАЛОТО НА 1876 г.
Стоян Заимов за Хр. Ботев в Цариград. Хр. Ботев и Ив. Данчев в Цариград — спомени на Иваница Данчев. Спомени на Марко Балабанов за Ботев в Цариград. Дейците на църковния въпрос в Цариград против Хр. Ботев — из спомените на д-р Христо Стамболски. Бил ли е Ботев в Белград през февруари 1876 г. — спомени на Йосиф Якуб Тоужимски. Историческите извори за Ботев в Цариград и Белград / 646
РУСКАТА РЕВОЛЮЦИОННА ДЕМОКРАЦИЯ И ХРИСТО БОТЕВ
Ботев и съвременна му Русия. Руската революционна демокрация и Ботев. Захари Стоянов за Ботев и революционната демокрация. Стоян Заимов за Херцен и Ботевия социализъм. Стоян Заимов за Хр. Ботев като комунар / 661
ХРИСТО БОТЕВ ИЗУЧАВА „КАПИТАЛЪТ“ НА КАРЛ МАРКС
Идейното развитие на Ботев. Първите допири с трудовете на Маркс. Христо Ботев и д-р Николай Константинович Судзиловски—Русел изучават „Капиталът“ на Карл Маркс / 671
РЕВОЛЮЦИОННИ ДЕЙЦИ, ПРИЯТЕЛИ НА ХРИСТО БОТЕВ
Захари Стоянов за Алеко Флореско. Стоян Заимов отъждествява тайнствения Флореско с Ив. Иванович и Заполски. Иван Вазов за Флореско. Нови ръкописни спомени на Киро Тулешков за неизвестния Шапоченко—Флореско. Кой е Флореско — Николай Филипович Меледин? Спомени на Константин Абрамович Кац — Добруджано Геря. Спомени на Замфир Арбуре Рали / 681
Бележки
Между четвърта и пета страница има черно-бяла вложка с портрет на Христо Ботев.
Страници 2 и 4 са празни.
Въведено от
Karel
Създадено на
Обновено на
Източници
УДК: 949.72.042(092), 886.7(092) —
http://ruc.ilib.primasoft.bg/bg/bool-simp.php?db=ruc&outType=0&bool=%28%28%CA%E0%F0%E0%EA%EE%F1%F2%EE%E2%2C+%D1%F2%E5%F4%E0%ED+%CB%FE%E1%EE%EC%E8%F0%EE%E2%24%29%29+AND+%28%C3%C8%3D1977%24%29&recordsPerPage=12&page=1&filterLanguage=
Връзки в Мрежата
Библиотеки Библиографии

Корици 8