Иван Хаджийски
Съчинения в два тома • том 2

Автор
Иван Хаджийски
Заглавие
Съчинения в два тома
Заглавие на том
том 2
Подзаглавие
Бит и душевност на нашия народ
Други автори
Ефрем Каранфилов (предговор)
Тип
научен текст
Език
български
Категория
Социология
Жанр
Антропология, Етнология, Социология
Редактор
Иван Сестримски
Редакционна колегия
Нешо Давидов, Ефрем Каранфилов
Художник
Жеко Алексиев
Художествен редактор
Кирил Гогов
Технически редактор
Лиляна Диева
Коректор
Добрина Имова, Виолета Димитрова
Издател
Издателство „Български писател“
Град на издателя
София
Година на издаване
1974
Печат
ДПК „Димитър Благоев“ — София
Други полета
Под редакцията на: Нешо Давидов и Ефрем Каранфилов
Тираж брошура: 20 000
Тираж подвързия: 10 100
Цена брошура: 3,23 лв.
Цена подвързия: 3,57 лв.
Носител
хартия
Литературна група
IV/27
Дадена за набор/печат
27.V.1974
Излязла от печат
30.XI.1974
Печатни коли
33
Издателски коли
25,25
Формат
32/84/108
Номер
Б-3
Поръчка
123/1974
Брой страници
528
Тираж
30 100
Подвързия
твърда с обложка
Цена
3,57 лв.
УДК
316.6(497.2), 394(497.2)
Съдържание

Творческият облик на учения — предговор — Ефрем Карамфилов / 5

БИТ И ДУШЕВНОСТ НА НАШИЯ НАРОД
ТОМ ПЪРВИ

БИТ И ДУШЕВНОСТ НА НАШИЯ СЕЛЯНИН
УВОД
I. Образуване на българския народ. II. Класово и нравствено развитие у нас: колективизъм, индивидуализъм, егоизъм / 21
БИТ И ДУШЕВНОСТ НА СЕЛЯЧЕСТВОТО
I. Средства за възстановяване на древната душевност. II. Две картини на нашето село: оТ време на родовото общество и от 1852 г. III. Простота на първобитния човек. Животописи от време на Омуртага. IV. Същина на човека. V. Стопанска и обществена простота на родовото общество. Историческа бавноподвижност на родовото и феодалното общество. Летописът на поп Йовча. VI. Исторически промени в нашето село от родовото общество насам: феодализъм, покръстване, феодална зависимост (парици и отроци), Войни, чужди нашествия, турски робство. VII. Промени на първобитния селяк задругар: по възраст, здравословно състояние и семейно положение. VIII. Детство, юношество, младост. Първобитната предбрачна и послебрачна любов. IX. Съпружество. Жал по младост. Забави. X. Старост. XI. Здраве и болести. „Жречество“. XII Вдовство. XIII. Простота на първобитния живот: нужди, жизнени задачи и щастие на древния селяк. Благословии (пожелания). Виявици (посмъртни оплаквания — жал за загубения живот). XIV. Простота на феодалното общество с неговата местна ограниченост. Мирните договори на хан Тервела (716 г.), на хан Омур-тага (815 г.) и Ньойския договор. XV. Жизненият идеал на стария селяк. „Да си усладиш душата, да си поду-, маш и да се облечеш“. Първобитната естетика. XVI. Древната селска гастрономия. Феодалното ограбване. Из българските хрисовули. Култът към хляба. Мъчениците на живота от ресторант „България“. XVII. Ду-мане на селяка. Наченки на български театър. Езикът на селяка. Първобитните понятия. Примери от древни понятия. XVIII. Облекло на древния селяк. XIX. Познание, наука, обяснение за света на древния българин. Обясняване чрез сравняване (аналогия) и уподобяване. Одухотворяване на природните сили (антропоморфизъм). Механичната, биологичната, душевната и обществената причинност в обясненията на древния българин. XX. Сравняване и уподобяване — изходна точка на причиняването (въздействие върху силите на света) на първобитния българин. Обреди. Отнасяне по човешки към човекоподобните духове на силите и нещата. Същина на молитвите и благословиите (пожеланията). „Магическата“ сила на думите. Угощаване душата на божествата. Заплашване на духовете. Магиите като начини за причиняване. XXI. Кратка история на народната медицина: профилактика, диагностика, терапия и ultima ratio. Баяне за „почуди“ и чуденето на Ив. Екзарха как се не свършва въздухът, поглъщан непрекъснато от толкова хора и животни. XXII. Самосъзнанието на древния селяк. Липса на очертана личност. „Азът“ на древния селяк. Въпросът за името. Самодейност на първобитния селяк. Външни белези на личността. XXIII. Липса на интимен живот. Липса на лични въпроси: любов, брак, девственост. XXIV. Почести и отличия в старото село. Старост и кумство. XXV. История на стопанския бит и на нравите на нашето село. Родово общество. Развитие на поземлената собственост. Минаване от работене на ничии, безстопанствени земи към задругарска собственост. XXVI. Включване на задругата във феодализма. Задру-гарското село като остатък от родовото общество. XXVII. Същина на задругата като стопанска и нравствена единица. Задруга и собственост. XXVIII. Задругата на дядо Първан Кръстов. Патриархалната задругарска нравственост като остатък от морала на родовото общество. Разбор на обществените отношения. Непринуденият характер на родовата нравственост. Нравственост и право. Съвест. XXIX. Стопански остатъци от родовото общество: общи селски имоти. Обичаи за незачитане на границите на собствеността. XXX. Остатъци от стария задружен (колективен) труд (трудова взаимопомощ): работа на заредя, заем на работа, тлака. XXXI. Остатъци от задружно (колективно) потребление: дълги софри, при служба, курбани, сватби, кръщенета, погребения, гергьовски трапези, раздаване на храна и първите плодове. XXXII. Първобитното схващане за душата на човека — повод за изразяване на патриархалната нравственост чрез общи трапези.
XXXIII. Старото село като нравствена единица. Всичко става „селски“. Човещината на стария селяк: отзивчивост към съдбата на ближния, участие в съдбата му, готовност за помощ. Обичаи на селската човещина: благословии и прошка при заговяване. Полязване. XXXIV. Разлагане на родовия бит във време на феодализма. Поява на престъпност. Народният наказателен кодекс. XXXV. Нашето старо писано право. Крумовото законодателство. Отговорите на папа Николай на въпросите на княз Бориса (666 г.) Закон судним людьм (закон за съдене на хората) от времето на княз Бориса. XXXVI. Общественото мнение в старото село като санкция за нравствените прегрешения. Страх от обществено опозоряване. Селски наказания. Самосъд на съвестта. XXXVII. Разпадане на задругата. Причини. XXXVIII. Съсловно разслоение на съвременното село. XXXIX. Днешната морална карта на България. Големи семейни челяди, напомнящи старата задруга. Остатъци от задругарския обичай — сестрите да не получават в наследство земя. Дружно работене на земи от делени братя. Трудова взаимопомощ в днешното село. XL. Остатъци от колективното потребление. XLI. Причини за изчезване на стария патриархален бит в селото. XLII. Основната нравственост в днешното село. Влиянието на остатъците от родовата нравственост. Човещината на съвременния дребен и среден селяк. XLIII. Заключение / 28

БИТ И ДУШЕВНОСТ НА НАШИЯ НАРОД
ТОМ ВТОРИ

БИТ И ДУШЕВНОСТ НА ЕСНАФА И ДРЕБНИЯ НИ СОБСТВЕНИК
Дял първи
УВОДНА БЕЛЕЖКА / 155
ПРЕДИ ОСВОБОЖДЕНИЕТО
ОБЩА КАРТИНА НА ЗАНАЯТИТЕ
I. Разраст на търговия и занаяти. II. Домашна индустрия. III. Занаят по поръчка. IV. Занаятчийско стокопроизводство. V. Причини за разраста на занаятчийското стокопроизводство. VI. Търговското начало в стокопроизводството. VII. Занаятчийско наемниче-ство. VIII. Манифактура. IX. Преглед на отделните занаяти. X. Упадък на занаятите / 159
СЪЗДАВАНЕ НА ЕСНАФА
I. Законите на неговото стопанство. Непосилен труд и ограничено потребление. II. Хиляда бода за пара. Шевекер. III. Система на еснафско обучение: чирачество и калфенство. IV. Школата на „чуждия лляб“. V. Правене сметка на чорбаджията. VI. Трудолюбието — закон на живота / 196
ЕСНАФСКАТА ПЕСТЕЛИВОСТ
I. Собствено имущество — еснафската мярка за човека. II. Основание на еснафската пестеливост. III. Пестеливостта — правило от обществен ред. IV. Храната — главната възможност за пестене. V. Еснафският живот — непрекъснато лишение. VI. Насаждане пестеливостта чрез обучение и самообучение. VII. Роля на максула — собствени земеделски произведения. VIII. Сметкаджилък и боткаджилък. IX. Габровското скъперничество. X. Пестеливостта след Освобождението / 211
СОБСТВЕНИЧЕСКАТА СТИХИЯ НА ЕСНАФА И ДРЕБНИЯ СОБСТВЕНИК
I. Собственически оптимизъм. II. Привързаност на дребния собственик към вещите на неговото имущество / 233
ИНДИВИДУАЛИЗМЪТ НА НАШИЯ ДРЕБЕН СОБСТВЕНИК
I. Безличието на човека от родовото общество. II. Условия за поява на индивидуализма и егоизма. III. Индивидуализмът на дребния собственик. IV. Същността на индивидуализма в различие с егоизма. V. Очертаване на еснафската личност. VI. Роля на индивидуализма в обществения живот. VII. Средства за показ на личността. Външни белези. VIII. Самодоволство и глад за признание. IX. Индивидуализмът като надстройка. X. Относителната самостойност на индивидуализма като нравствен фактор и условието за това / 241
ДРЕБНИЯТ СОБСТВЕНИК В ОБЩЕСТВЕНИТЕ БОРБИ
I. Закон за колебанието на дребния собственик. II. Колебание в политиката. Опортюнизъм. III. Условия, при които дребният собственик избухва. Разгромяване на бита. IV. Хегемон на слабия в борбата му. Хегемонът (съюзникът) на дребния собственик в борбата за българска просвета, българска черква, за свобода. Русия като съюзник в освободителната борба и в Априлското въстание. V. Опити на дребния собственик да бъде политически хегемон, да има самостойно политическо управление. Либералната партия и нейното разложение. VI. Земеделският съюз — теория и практика за съсловно управление на дребния земеделски собственик като политически хегемон. VII. Непосредните интереси — двигател на дребния собственик. Използуването им за привличане дребния собственик като съюзник. VIII. Широките социалисти и дребния собственик. IX. Тесните социалисти и дребният собственик. X. Слабият — ремарке на победоносния си хегемон. XI. Рискът на слабия. Вярата в успеха. Роля на оптимистичната пропаганда. XII. Тактиката на отстъпление на хегемона и слабия. XIII. Дребният собственик бърза с победата. XIV. Постоянна болест на социалистическите партии: флуктоацията. XV. Готовността за борба у дребния собственик. XVI. Дребни собственици — революционери / 267
АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ И ДРЕБНИЯ СОБСТВЕНИК
I. Причини за въстанието. II. Черкезкото разбойничество: непоносимо застрашаване живота и имота на дребния собственик. III. Непосредната цел на въстанието: хвърляне народа, т. е. дребния собственик, във въстание, което по план трябва да свърши с неуспех, с пожарища и сеч. Средства за това. IV. Разгромяване чрез лъжа бита на собственика. Роля на самоотбраната. V. Създаване вяра в успеха чрез лъжа за помощ от Русия като хегемон съюзник. VI. Създаване на революционно напрежение за скъсване връзките с бита. VII. Поддържане на духа през време на въстанието чрез накървавяване и чрез палене на къщите на въстаниците. VIII. Колебанията на въстаническата маса / 309
БИТ И ДУШЕВНОСТ НА ЕСНАФА И ДРЕБНИЯ НИ СОБСТВЕНИК
Дял втори
ПРЕДИ ОСВОБОЖДЕНИЕТО (Продължение)
НРАВСТВЕНОСТ НА ДРЕБНИЯ СОБСТВЕНИК
I. Противоречивата обществена среда на еснафа. Обществени и нравствени групи и кръгове. II. Семейството на еснафа. III. Романтиката на стария бащин дом. Минало и бъдеще. IV. Родът (роднинството). V. Съседство. VI. Еснафът като господар: чираци и калфи. VII. Отношение между еснафлиите. Липса на пряка конкуренция. Мерки за отстранение на конкуренцията. Общи покупки и продажби. IX. Еснафски организации (руфети). Ферман. Организация. Устави. X. Човещината в отношенията между еснафите. XI. Човещината на стария дребен собственик. XII. Нравите па Котел — преход от задругарската към еснафската нравственост. XIII. Стопанско и нравствено разслоение на градовете. XIV. Обичаи на трудова взаимопомощ. XV. Остатъци от дружно потребление. XVI. Отзивчивост, благопожелания. XVII. Честност. XVIII. Гостолюбие. XIX. Пазител на морала — общественото мнение. Опозоряването — санкция. XX. Самосъд на съвестта. XXI. Разлагане на морала на човещината. Влияние на пазара. Спирала на капитализуването. Токсинации на парата. Противоречието „купувач — продавач“. XXII. Парични интереси в роднинските връзки. Сметкаджилък. XXIII. Поява на престъпността. XXIV. Групови борби на дребния собственик с чор-баджийството. Морал на борбата. XXV. Борба с тур-ците за освобождение. Морал на ножа. XXVI. Подвижност (относителност) на морала на дребния собственик / 341
524
БРАКЪТ И ЛЮБОВТА НА ЕСНАФА
I. Положение на жената в семейството като трудов другар на мъжа. Права на пълно равенство. II. Участие на жената в обществения живот. Женска просвета, училища, женски дружества. Жената и националната революция. Женско самосъзнание. III. Обществени ограничения на жената с оглед на запазването на половото целомъдрие. IV. Любовта на еснафа. Любов-харесване. V. Забрана за другаруване на младите. Ограничения за момичето. VI. Ограничение за момчето. VII. Избор на съпруг и съпруга. Годеж с калпака. Качества на избраника и избраницата. VIII. Съдържание на любовта — харесване. IX. Две копривщенски любовни истории. X. Лична послебрачна любов / 431
ЗАБАВЛЕНИЯТА НА ЕСНАФА
I. Шеги. II. Гуляи сред природата (теферичи, зияфети), III. Театрални представления. IV. Старчески забави / 459
НАБОЖНОСТТА НА ЕСНАФА
I. Причини. II. Материална част. III. Обществената роля на черквата. IV. Посещение на манастири. V. Картина на еснафската набожност / 481

Книжнина към т. I и т. II / 510

Бележки

Страница 526 е празна.

Иван Хаджийски (1907–1944) е български публицист и социален психолог.

Въведено от
Karel
Създадено на
Обновено на
Източници
Иван Хаджийски (1907-1944) е български публицист и социален психолог —        
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%A5%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8

УДК: 316.6(497.2), 394(497.2) —
http://ruc.ilib.primasoft.bg/bg/bool-simp.php?db=ruc&outType=0&bool=%28%28%C0%C2%3D%D5%E0%E4%E6%E8%E9%F1%EA%E8%2C+%C8%E2%E0%ED+%CC%E8%ED%EA%EE%E2%24%29%29+AND+%28%C3%C8%3D1974%24%29&recordsPerPage=12&page=1&filterLanguage=
Връзки в Мрежата
Библиографии

Корици 7