Биологичен калейдоскоп
- Заглавие
- Биологичен калейдоскоп
- Издателска поредица
- Хоризонти — светът, науката, ние №36
- Тип
- научен текст
- Националност
- българска
- Език
- български
- Поредност на изданието
- първо
- Категория
- Научнопопулярна литература
- Жанр
- Научнопопулярна литература, Биология
- Редактор
- Елена Кожарова
- Художник
- Веселин Павлов
- Художествен редактор
- Александър Хачатурян
- Технически редактор
- Борис Въжаров
- Рецензент
- ст.н.с. Байко Байков, д-р Светослав Славчев
- Коректор
- Таня Топузова
- Издател
- Партиздат
- Град на издателя
- София
- Година на издаване
- 1984
- Адрес на издателя
- бул. „В. И. Ленин“ 47
- Печат
- ДП „Димитър Благоев“
- Други полета
- c/o Jusautor, Sofia
- Носител
- хартия
- Дадена за набор/печат
- 9.VIII.1983 г.
- Подписана за печат
- 17.I.1984 г.
- Излязла от печат
- февруари 1984 г.
- Печатни коли
- 12,50
- Издателски коли
- 10,50
- УИК
- 10,69
- Формат
- 84×108/32
- Код / Тематичен номер
- 22/95312 22311/1502–2–834
- Номер
- 1 М
- Издателски №
- 7209
- Брой страници
- 200
- Тираж
- 6 110
- Подвързия
- мека
- Цена
- 0,85 лв.
- УДК
- 574/578
- Анотация
-
Авторът представя най-новите, най-интересните, перспективни и значими за развитието на науката и техническия прогрес постижения на биолози от цял свят. Особено внимание обръща на значението на тези постижения за подобряване на селското стопанство, здравеопазването, индустриалната дейност и социалния прогрес на човечеството.
Разказите ще пренесат читателя в тайнствения и необикновен свят на ултрамикрокосмоса, за да го накарат да надникне в сложните и загадъчни процеси, които протичат във вътрешността на клетките. Ще научи за най-новите постижения на генното и клетъчното инженерство — една нова и твърде перспективна научна област, чиито резултати могат коренно да преобразят организмовия свят на Земята. От книгата може да се научи още какво представлява живата „супа“ на океаните, какви загадки крие земното магнитно поле, как се раждат ензими и хормони в епруветка, кои са „вълците“ сред микроорганизмите и как биха изглеждали космическите ни братя. Авторът е включил в новата си книга също така и няколко заинтригуващи разказа за антивитамините, за изкуственото зрение, за дишане с… вода, за съвременниците на динозаврите, от какво са боледували бележитите личности и др.
Книгата на Г. Свещаров „Биологичен калейдоскоп“ представлява значителен интерес не само за специалистите, но и за всички читатели, които живо се интересуват от епохалните постижения и перспективи на съвременната биология. - Информация за автора
-
Господин Василев Свещаров, роден на 30.X.1934 година в гр. Ямбол. Висшето си образование по биология завършва през 1957 година в СУ „Климент Охридски“. От 1961 година работи в отделението за биологически науки при БАН. От 1974 година завежда отдела по планиране на научноизследователската дейност и внедряване на научните постижения в практиката към единния център по биология при БАН.
От години наред се занимава с популяризиране на научните постижения в областта на биологическите науки. Редовно сътрудничи на периодичния печат и другите средства за информация.
Автор е на книгите: „В чудния свят на животните“, „Върхове в постиженията на биологията“, „Биология за всички“, „Химия и биохимия на околната среда“ и „Разгаданите тайни на живота“. - Съдържание
-
Предговор . . . 5
Ще открием ли братя по разум в Космоса? Нима сме сами в цялата Вселена? Посещавана ли е Земята от извънземни цивилизации? . . . 17
Как биха изглеждали космическите ни братя? Еволюцията на живота в Космоса вероятно се е движела по едни и същи пътища. Можело ли е преди 65 милиона години да възникнат динозавроиди на Земята? . . . 30
Защо температурата на разума е 36,5ͦС? Един важен фактор в еволюцията. Може ли треската да сгрее организма? . . . 41
Епохата на биочипа, биокристалите и компютрите на XXI век. Пред прага на връзка между компютри с нервната система на животни и хора . . . 47
’Вълци’ сред микроорганизмите. Бактериофагите — най-микроскопичните ’хищници’. Микроби и гъби-хищници . . . 52
Афлатоксините — голяма опасност за животни и хора. Туморогенно действие на афлатоксините. Една болест, която се лекува много трудно . . . 57
Колко опасни са антивитамините? Сулфонамиди-антивитамини. Кои храни съдържат най-много антивитамини? . . . 60
Живата супа на океаните. Тайната на океанските дъна-призраци. Планктонът — основа на живота в световния океан . . . 67
Дишане с… вода! Човекът амфибия — една реалност на нашия век. Завръщане към лоното на живота . . . 71
Реколта без почва. Настояще и бъдеще на хидропониката. Фитодромите — плантации на XXI век?80 . . . 80
Притежава ли магнитната вода ’чудотворни’ свойства? Как влияе магнитното поле върху организмовия свят? Животът — рожба на земното магнитно поле? . . . 86
Етологията — една млада наука с голямо бъдеще. Може ли етологията да подпомогне изясняването на някои въпроси от еволюцията на организмите? Етологията в помощ на практиката . . . 94
Загадъчните заболявания на бележитите личности. Тайните на египетските фараони. От какво е боледувал Дарвин? . . . 102
Светът през погледа на различните очи. Кое животно какви очи има. Цветен ли е светът за всички животни? Били ли са прадедите ни далтонисти? . . . 110
Ще бъде ли създадено изкуствено зрение? Електрониците конструират очни протези. Частично зрение за слепи хора . . . 119
Съвременници на динозаврите. ’Динозаври’ и сред растенията. 300 милиона години без промяна . . . 126
Световният океан — неизчерпаем източник на храна. Към създаване на морски пасбища. Българският принос в овладяването на океана . . . 135
Шеметният възход на генното инженерство. В съревнование с живата природа. Здрави гени ще лекуват наследствените болести . . . 142
Най-новите постижения на съветската биохимия и молекулярна биология. Съветските генни инженери конструират ’нови’ микроорганизми’. Българският принос за разгадаване химията на живота . . . 156
’Фалшиви’ молекули навлизат в науката. Проблеми и перспективи на експерименталната химиотерапия. В борбата за здраве и дълголетие на хората . . . 167
Какво ново около интерферона? Специализирани белтъци унищожават ’молекулярните пирати’. Генното инженерство помага за получаване на интерферони. Нови надежди в борбата срещу инфекциозните и злокачествените заболявания . . . 173
Хибридомите — новата голяма надежда на медицината. Биологично ’оръжие’, което изработва антитела. Моноклоналните антитела атакуват раковите клетки . . . 181
Вместо послеслов . . . 190 - Въведено от
- vesi_libra
- Създадено на
- Обновено на
- Връзки в Мрежата
- Библиографии
- Промени