Борис Младенов — Young
Рапсодия в бяло

Предговор … 2
Една каквато и да бъде книга … 3
Предначертан е моят жизнен път … 4
С мъгли и дъжд пристигна есента … 5
Завърших медицина с топ успех … 6
Рапсодия в бяло … 7
Животът е за всяка земна твар … 8
Макар че в край далечен днес живея … 9
Изслужих аз военната си служба … 10
Бях практикувал само две години … 11
„Затворено!“ — другарката отсече … 12
Шест години здравните науки … 13
В живота си не съм познал ненавист … 14
Защо съм с дух чувствителен устроен … 15
Абортите са щекотлива тема … 16
Щастлив бях в моя роден край, когато … 17
Ако не бе открит пеницилина … 18
На времето, деца, пеницилинът … 19
Цял ден безспир и почивка … 20
Щом чуя тежките й стъпки … 21
През до-антибиотичната ера … 22
Не го съзнаваме — (и по-добре) … 23
Те като въздуха са невидими … 24
„Да бягаме от тук“ — ми рече ти … 25
Резистентност … 26
Кръвопускане … 27
С какво ли е лекувал Хипократ … 28
Цял месец главоболие жестоко … 29
Те идват: болни, непознати, чужди … 30        
Пристигат те с последната надежда … 31
В болника виждам само пациента … 32
Във болницата шества голотата … 33
В каквато да е възраст с пълно право … 34
От гледище на лекар аз твърдя … 35
Когато болният ми повери … 36
Не няма свикване. От опит знам … 37
Те се връщат често в този свят … 38
В страданието всички тук са равни … 39
Видял съм болни — мускулести, силни … 40
Наричаме се с разни имена … 41
За първа пункция той бе дошел … 42
Очите им! Когато ги погледна … 43
Как може да застанеш пред дете … 44
Като олово споменът за тях тежи … 45
От всяка възраст те за мен са равни … 46
Еднакво ме боли за всеки болен … 47
През целия си творчески живот … 48
Прието е мъжете да не плачат … 49
Те няма никога да порастат … 50
Достигнах пенсията, остарях … 51
През ранното ми детство с братовчеди … 52
Очи човешки — два бездънни вира … 53
Баща и майка, брат, сестра, съпруга … 54
Лица човешки — от различни раси …55
Притворя ли очи, пред мен изплуват те … 56
За половин век колко пациенти … 57
Сълзи съм виждал като дъжд пороен … 58
Готов съм да работя без почивка … 59
Да се не връща оня черен ден … 60
То бе подарък скромен, малък жест … 61
Човек не бива никога да губи … 62
Кой е създал живота? И кога … 63
На микроскопа клетка подир клетка … 64
Тъй както ни отвежда телескопът … 65
Най-хубавото време на деня … 66
Далече от природата, затворен … 67
Разцъфне в парка нежен цвят … 68
Сред снежна белота в премяна бяла … 69
Цветята като живи същества … 70
Едва ли някой ще го разбере … 71
Alopecia … 72
Serenity … 73
Детето се роди среднощ. Момче … 74
Човек започне ли да застарява … 75
От ден на ден, за близо и далече … 76
Ръка младежка — мускулеста, здрава … 77
Депресия. Носталгия. Тъга … 78
Достигнахме до старини пределни … 79
Той идвал сутрин в старческия дом … 80
Отдавна аз съм старец побелял … 81
Припомних си една забавна сцена … .82
Докараха болна старица с линейка … 83
„Не ме разбират“ — тя ни се оплака … 84
„Кажи ни, дядо, по каква причина“ … 85
Да си хуманен лекар означава … 86
Тях обществото вече не признава … 87
Колеги, млада двойка, бе довела … 88
Изповед на народния лечител … 89
Дали си селски лекар прост … 90
Нямам вече интереси … 91
Защо не съм певец естраден … 92
Незаконно забогатял … 94
Медалът — бронзов, сребърен и златен … 95
Ще го повторя пак (не е излишно) … 96
Довчера ти се чувстваше дете … 97
Да бяха ми го казвали тогава … 98
На внуците си бабата разправя … 99
"Ти знаеш ли, водата като капе … 100
Когато си до мене ти в колата … 101
Откакто се очовечил човека … 102
За жалост с време губиме представа … 103
Щом нощ настъпи, мрак града покрива … 104
Все още помня първия си стаж … 105
Часовникът мълчеше полубуден … 106
Щом с тъмен плащ в небесните простори … 107
Дочуяли тревожния сигнал … 108
Болницата тази нощ е тиха … 109
От слънце и от въздух чист лишен … 110
В един живот прекарах два живота … 111
По всички земни кътчета събрани … 112
Когато след отруден дълъг ден … 113
Ноща със динамит е заредена … 114
Понякога съм много уморен … 115
Лекарски грешки … 116
Аз имам две съвсем различни новини … 117
Дежурствата ми често бяха тежки … 118
Кой болно обществото е създал … 119
И обществото взето като цяло … 120
През многолетната си кариера … 121
Човекът е по своята направа … 122
Ако из парка тръгна с автомат … 123
Нагоре и все по-нагоре … 124
Защо домашният кантар отколе … 125
Щом хапнеш хляб, теглото ти расте … 126
Масмедията от една страна … 127
Не съм могъл за миг да го допусна … 128
Цяла зима пълна бъчва … 129
Откакто на земята свят светува … 130
И в медицината, като в живота … 131
Играят и танцуват балеринки … 132
Заробване или фатална дружба … 133
През своя многолетен трудов стаж … 134
Когато болните изпращам в къщи … 135
Не бе животът ми на лекар лесен … 136
О, ако би могло с магичен трик … 137
Професиите са еднакво важни … 138
Видях безкрайни мъки и терзания … 139
Приятно е в трамвай, във градски хали … 140
Десет години борба за искрица живот … 141
Прекланям се пред твоя дух човешки … 142
Живеем в бурно, динамично време … 143
Какво е болницата за лаика … 144
Как бързо двадесети век измина … 145
Животът ми залязва. Остарявам … 146
Акулата, звучи анекдотично … 147
Това е болницата: болни хора … 148
Умре ли болен или е изписан … 149
Старостта на никой не прощава … 150
Работех нещо бързо и припряно … 151
Сбогуване … 152
Това, което ний успяхме двама … 153
Беседвахме на тема „Болни стави“ … 154
Разходката за стария човек … 155
Мозъчен инсулт … 156
Предсърдно мъждене … 157
Бях болен. Цяла седмица лежах … 158
Пропуснал съм да взема тамбокор … 159
В два свята два живота аз живея … 160
Защо и как се случи, не разбрах … 161
Редеят нашите редици … 162
Не се страхувам от инфаркт и рак … 163
С неспирен устрем детското телце … 164
Оглеждам се с нарастваща тревога … 165
В живота има мигове повратни … 166
През тъмна нощ сред непрогледен мрак … 167
За N-ти път сънувах сън нощес … 168
Съдбата носи хиляди „Ако“ … 169
Животът е от нас непредсказуем … 170
Пред болестите всички ний сме равни … 171
Според една народна поговорка … 172
„Намаза ли се с крем?“ — попита ти … 173
Тя дълго се въртя и се чуди … 174
Отивам да почивам — рекох аз … 175
Ръцете ми.Какво са те за мен? … 176
С пари не може всичко да се купи … 177
„Чудесно мъжко яке!“ — чух жена ми … 178
Какво е дрехата?! От памтивека … 179
Тоз път предаването бе на тема … 180
Два часа вече малкото дете … 181
Отправила навън критични взори … 182
Природата безспир ни изненадва … 183
Пред погледа ми пропълзя и спря … 184
Когато бях по-млад, с един замах … 185
Аз мъж съм необрязан с двама внука … 186
През половинвековен трудов стаж … 187
Мъж на джи-пи позвънява … 188
На доктор трябва всичко да се казва … 189
Като дете (по-късно го прозрях) … 190
Загазил дядо — грип го хванал … 191
Две стари баби в болничната стая … 192
Пристигна тя със своята сестра … 193
Щом някой ден пристигне старостта … 194
Той в дъ-то ми със ръкавица бръкна … 195
Аз виждам секса с други очила … 196
Дядо поп със болничен екип … 197
Ний бяхме в кабинета тъмен двама … 198
Лекарка млада преглежда старик … 199
Пристигна в Бърза помощ наркоман … 200
Какво сме лекарите без сестрите … 201
Изстрелял Ерос своята стрела … 202
Но не след дълго, сякаш ангел чист … 203
Двама голи старци си ги мерят … 204
Не чакайте от здравия младеж … 205
Дочуто на визитация … 206
Нощно дежурство … 207
Откровен отговор … 207
Санитарка със самочувствие … 207
Научно съобщение … 208
Нова версия … 208
Напаст божия … 208
Не ползвай в болницата асансьора … 209
Не е приятен старият човек … 210
Тя беше много, много стара баба … 211
Като се срещна с нея всеки път … 212
Не съм го осъзнавал до сега … 213
Тъй както пишех върху лист хартия … 214
Щом дойде есента, цял свят … 215
Да беше ни предсказала гледачка … 216
Меря кръвното на мойта мила … 217
„Благородни“ лекарски лъжи … 218
Не мога още да го възприема … 219        
„Отивам си!“ — ми рече. И е прав … 220
В живота, освен болници и болни … 221
Последен ден от дълга кариера … 222
Приключих с благородна кариера … 223
Today’s my last working day … 224
Последен ден на стрес и труд … 225
At seventy three I can understand … 226
На седемдесет и три всеки го знай … 227
На портата ми старостта потропа … 228
„Всяко чудо три дни трае“ … 229
И таз година, също като лани … 230
Постигнах професионални цели … 231
Достатъчно. Последен трудов ден … 232
Тъй както в размисли се бях улисал … 233
Получиш ли от някого похвала … 234
Край болницата пътьом като мина … 235
И болницата двери пак разтвори … 236
Когато в болницата днес попадна … 237
Лежа на болничния одър … 238
Ний всички сме обречени. Над нас … 239
Новогодишни размишления … 240
Размишления над една снимка … 241
На времето бях много по-уверен … 242
Роднините.те всички са такива … 243
Като сравня приятели с роднини … 244
Ако почерпиш някой свой познат … 245
Седемдесет и осмата година … 246
Отиде си доброто старо време … 247
Едва веднъж се срещаме годишно … 248
Познавам я — жестока, безогледна … 249
Животът и смъртта, кой днес не знай … 250
И днеска в обществото като цяло … 251
Животът ни е благото, което … 252
Животът ни е низ от ритуали … 253
Подготвен съм за изненади аз … 254
Когато от небето екне тътен … 255
Откакто на крака човек съм станал … 256
Баща ми на моята възраст почина … 257
Кой здравето щади и оценява … 258
Природата един живот ни дава … 259
О, суета човешка! Нямаш край … 260
Eutanasia … 261
За себе си не ме вече страх … 262
Да предположим, че един мъж най-обикновен … 263
Животът ни по старому изглежда … 264
Животът ни безследно си отива … 265
От нищото към вечността поел … 266
В живота имах много светли дни … 267
Не вярвам аз в задгробен Рай и Ад … 268
Не знам кога и кой ни е създал … 269
Накрая на живота е прието … 270
Послеслов … 271
Епитафия … 272