Португалски морски новели

Заглавие
Португалски морски новели
Издателска поредица
Световни морски новели №14
Други автори
Фернау Мендиш Пинту, Раул Брандау, Ферейра ди Кащру, Жозе Лоурейру Боташ, Мануел Мендиш, Жоаким Пашеку Невиш, Илзе Лоза, Вашку Бранку, Арманду Вентура Ферейра, Урбану Тавариш Родригиш, Жозе Кардозу Пириш, Жозе Виале Моутиню
Тип
сборник новели
Националност
португалска
Език
български
Поредност на изданието
първо
Категория
Съвременна проза: разкази и новели
Теми
Морска тематика

Преводач
Димитър Ангелов, Емилия Юлзари, Румяна Генова, Маргарита Дренска
Език, от който е преведено
португалски
Година на превод
1978
Съставител
Елена Ряузова
Редактор
Симеон Владимиров
Редактор на издателството
Панко Анчев
Художник
Кънчо Кънев
Художествен редактор
Иван Кенаров
Технически редактор
Ангел Златанов
Коректор
Денка Мутафчиева, Елена Върбанова

Издател
Книгоиздателство „Георги Бакалов“
Град на издателя
Варна
Година на издаване
1978
Печатница
ДП „Стоян Добрев – Странджата

Носител
хартия
Дадена за набор/печат
13.09.1977
Подписана за печат
8.02.1978
Излязла от печат
27.02.1978
Печатни коли
18,75
Издателски коли
15,75
Формат
84/108/32
Код / Тематичен номер
08/95368/5770-110-78
Поръчка
206
Издателски №
1130
Брой страници
302
Подвързия
твърда
Цена
1,56 лв.

УДК
869-32

Анотация
Произведенията с морски сюжет се появяват в португалската литература твърде отдавна. Тяхната история продължава вече няколко века. И в това няма нищо чудно. Бурното развитие на Португалия в XV век я утвърждава и като първа морска сила в света. Походите за завладяване на нови земи са намерили отражение и в литературата от това време. Ала истинският разцвет на португалската литература за пътешествията е в XVI век. Първият, който скъсва с традицията на описателното странознание, е неуморимият пътешественик Фернау Мендиш Пинту. През XVII и XVIII век цяла Западна Европа се увлича да чете неговите "Необикновени приключения."
Морската тема е постоянна тема и в португалската литература на XX век. Ала сега писателите възхваляват не завоюването на чужди земи, не колонизаторските походи, а живота на обикновения човек от крайбрежието, на моряка и рибаря, който от постоянната борба с морето изкарва оскъдното парче хляб.
Информация за автора
Фернау Мендиш Пинту (1514–1583). Фернау Мендиш Пинту е роден през 1514 г. в северна Португалия, в градчето Монтемор-у Велю. Детството си прекарал в бедност и лишения и още на 10 — 12-годишна възраст станал слуга при една знатна дама в Лисабон. Скоро обаче избягал по неизвестни причини и постъпил на един кораб, който заминавал за Северна Африка. Корабът бил нападнат от пирати, Пинту пленен и продаден в робство в Мароко. Така започнал неговият чуден, изпълнен с приключения живот. Двадесет и една година той скита из Изтока. Бил войник, моряк, търговец, корсар, мисионер, лекар, дипломат, печелел огромни богатства и се разорявал, тринадесет пъти попадал в плен и седемнадесет пъти бил продаван в робство. Заедно с двама свои сънародници бил първият европеец, който посетил Япония. В 1554 година той става послушник в езуитския орден, като пожертвувал огромна сума за разпространението на мисионерството в Япония. Но след две години напуснал ордена, което имало сериозни последици за по-нататъшния му живот и творчество. В 1558 г. Пинту като бедняк се завръща в Португалия и се заселва близо до Лисабон в селцето Прагал. Едва в началото на 70-те години той започва да пише своето „Странствуване“, безсмъртна книга, която била публикувана едва в 1614 година, тридесет години след смъртта на автора.

Жозе Мария Ферейра ди Кащру (1898–1974). Знаменит романист. Биографията на Ферейра ди Кащру сама по себе си прилича на живописен и необикновен роман. На двадесет години той емигрира в Бразилия, където работи четири години в една каучукова плантация при непоносими условия на „зеления ад“. Ето защо най-добрите му романи „Емигранти“ (1928) и „Селвата“ (1930), получили международно признание и преведени на почти всички европейски езици, са посветени на проблемите на емиграцията и разобличават обществената система, при която бедняците са принудени да напускат родните си места и да търсят работа другаде. Освен това Ферейра ди Кащру е написал романите „Вечност“ (1933), „Студена земя“ (1934), „Буря“ (1940), „Вълна и сняг“ (1947), „На завоя“ (1950), „Мисия“ (1954), „Висш инстинкт“ (1968). В творчеството на Ферейра ди Кащру важно място заема темата на пътешествията, той е публикувал три отделни цикли на книгата „Малките светове и старите цивилизации“, очерци хроника „Около света“, а в 1963 г. публикува „Художествените чудеса на света“, откъдето е взет разказът „Пещерата на тримата братя“. Още преди Втората световна война на български е преведен романът „Селвата“ под заглавие „Зеленият ад“.

Жозе Лоурейру Боташ е роден през 1902 г. във Виейра в окръга Лейрия. По реалистичната сила, с която пресъздава действителността, и по умението му да създава интересни селски типове Боташ заема особено място в съвременната португалска литература. Той е един от малкото писатели, посветили се почти изключително на морската тематика. „По изобразяване на морските хора никой у нас не може да се сравнява с него“ — твърдеше известният романист Акилину Рибейру. След сборниците с разкази „Западното крайбрежие“ (1940 — 1944), „С лице към морето“ (1944), „Прибой“ (1952) и стихосбирка „Аз съм роден на брега на морето“ — чиито заглавия са твърде показателни — в 1963 г., излезе новият му сборник разкази „Кораб без котва“, който отново въвежда читателите в проблемите на този ненадминат новелист на морското крайбрежие. Героите от историите на Боташ, които почти винаги стават на фона на морето, външно са възгруби, но удивително благородни и честни рибари, моряци, селяни, способни дълбоко да чувствуват и страдат. Всички морски разкази на Жозе Лоурейру Боташ — и лиричните, и хумористичните, и трагичните, се отличават с дидактична, понякога наивно-назидателта насоченост.

Илзе Лоза е родена през 1913 година в Германия, откъдето емигрира в 1934 година, и след известен престой се установява завинаги в Португалия. Сега тя е една от най-добрите писателки в Португалия, която въвежда в португалската литература темата за осъждането на нацизма, изгнанието и раздялата с родината. Издала е разказите „Полузабравени истории“ (1950), новелите „Тук имаше къща“ (1955) и „Среща с есента“ (1964), романите. „Светът, в който живях“ (1949) и „Под чуждо небе“ (1962). Наситени с лични впечатления и спомени, романите и повестите на Илзе Лоза привличат с универсалността на поставените проблеми — най-често това е разказ за мъчителния процес на приспособяване на чужденците към новия свят — с интимния си тон и дълбоко изстрадан оптимизъм.

Вашку Бранку е роден през 1919 година в Авейру. Завършил е медицина в град Порту, сега работи като фармацевт. Писател, кинодеец, художник, Вашку Бранку е създал няколко сборника разкази и повести, които се отличават с тънка наблюдателност и хуманизъм: сборниците разкази „Стъклени покриви“ (1952).

„Сухото цвете“ (1956), „Жребий номер тридесет“ (1966), романът „Случайни хора“ (1957), повестите „Правилата на играта“ (1960), „Илюстрованите скитници“ (1959), „Ива и морето“ (1965).

Урбану Тавариш Родригиш е един от най-видните съвременни писатели в Португалия, получил широко признание в родината си и в чужбина, член на Португалската комунистическа партия. В творчеството си поставя най-важните морално-етични проблеми, които вълнуват младежта.

Роден е през 1923 година в Алентежу. Завършил е романска филология в Лисабонския университет (1949), а от 1949 до 1955 година преподава португалски език във Франция. След завръщането си в родината активно се занимава с литература и журналистическа дейност. Литературната му кариера започва със сборника разкази „Вратата на ограниченията“ (1952). Най-известните му произведения са: „Опасен живот“ (1955), „Като камък в блатото“ (1958), „Утринни птици“ (1959), „Непокорните“ (1961), „Имитация на щастие“ (1966), „Изправителен дом“ (1968), „Загубени часове“ (1968), а така също „Пътешествие в Съветския съюз и други страни“ (1973).

Жозе Виале Моутиню е роден през 1945 г. във Фуншале на остров Мадейра. Живее в град Порту. Бил е директор на издателство и художествена изложба. Превежда от френски, испански и галицийски. Член е на националната комисия за подпомагане на политическите бежанци антифашисти. Въпреки младостта му, написал е много книги, между които стихосбирките „Срочност“ (1966) и „Настръхнал като вълк“ (1975), сборниците разкази „Осветеният натюрморт“ (1968), „В страната на сълзите“ (1972), „Игра на сериозно“ (1974) и „Истории от предишни времена“ (1975). Някои негови произведения са преведени на испански, английски, галицийски и руски.
Съдържание
Морската тема в португалската литература...5
.
.
.
Елегия...290

Въведено от
vog
Създадено на
Обновено на

Връзки в Мрежата
Библиографии
Промени
...

Корици 4